Тук се разказва за Ави Джонсън... момиче от Калифорния!! Тя е най- добра във всичко!! Но ще се преобърне ли двойния и живот на Съвършената и Забравената... И кой ще разбере първи за другото и аз.... Дали голямата и любов ще бъде принца от приказките...
Днес беше много скучен ден! На училище нямаше нищо интересно... Часовете минаха скучно, а със Сел почти не сме си говорели днес! Защото тя иамше друга работа... Всъщност днес почти не съм я виждала... Както и да е! Сега е 10 вечерта и се опитвам да заспя, но не мога в стаята ми е твърде топло... А е есен, Септември месец!...
•○●На сутринта●○•
Днес ми беше мързеливо и не влязох в банията да се къпя, а само да си измия очите и зъбите! После отворих дрешника си и се загубих в дрехите си! Като СЪВЪРШЕНАТА в училище трябва да съм в крак с модата и облякох това:
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
После излезнах от стаята си и излязох от къщата без да казвам и думичка на никого! Но и те не останаха по- назад! Когато отидох в училище видях Сел как си беше загледала в празната стена на един от коридорите на училището... Затичах се към нея! Когато я погледнах очите и бяха пресъхнали от сълзи, а лицето и беше подпухнало толкова много.... -Сел?! Какво е станало???
Тя не ме отрази! Аз я хванах за ръката и я придърпах към себе си! Прегърнах я.... Чак тогава ме забеляза!
-Авии!!- Каза тя през сълзи! -Сел, отговори ми какво е станало! - Аз...... р-родителите ми..... Тук.....
Тя нямаше сили да ми обясни!
-Ела и ще ми разкажеш! На нашето място!- Аз я изправих, а тя ме погледна учудено... -Не трябва ли, съвършеното момиче да е на училище?- каза тя закачливо! - Не и когато НДП- то ми е тъжна...
Запътихме се към нашето място, а то е в един стар парк извън града... Хванахме автобуса за другия град. Той спираше на спирка която е на 50 митра от парка. В него имаше горичка и едно отсечено дърво. Ние го шзползвахме за пейка... Там се криеха всичките ни тайни... Ние легнахме на тревата и опънахме краката си на дървото. Сел се беше поуспокоила малко... Аз намерих до мен едно листо и почнах да го късам на пърченца.
-Ее.. сама ли ще ми кажеш? Или да отготвам..
Тя се позамисли и ми отговори..
-Родителите ми се развеждат... По вина на баща ми... и майка ми иска да ме отведе в Буенос Айрес... И няма да се виждаме...
Аз останах с отворена уста.. Попринцип баща й беше великодушен човек... Мног о помагаше... Както му се вика... Път на мравката прави! Но какво ли се е променило.. Не знам..
Сладууурии😘😘 Здравейтее ето новатаа част... Обичкам виии 🅾🅱 Дали ще се промени нещо след заминаването на Сел в Буенос Айрес или въобще дали ще замине... Ще разберете в другата част...
