Teach me to love

Happy b-day

Чан.гл.т
Постоях малко, гледайки в една точка. След това станах и се запътих към банята. Бързо се измъкнах от дрехите си. Влязох в малката прозрачна душ кабина и бавно завъртях кранчето, оставяйки леденостудената вода да облее тялото ми. Сега имах нужда точно от това. Трябва да се отърся от всичко, което се случи тези дни. Интересно ми е къде се е запилял. Едва ли се е върнал в стария си апартамен, въпреки че не знам къде се намира. Няма шанс да се е върнал на работа, защото си мисли, че ще го потърся. А аз не бих. Не съм от този тип хора, които се молят да бъдат забелязвани. Ако иска да говори с мен да не ме чака - никога не бих му отишъл на крака. Искам да го забравя. И колкото повече искам да се махне от живота ми, толкова повече съдбата го тика там. Всъщност той не е нищо специално за мен. Реално погледнато бих направил същото ако някой друг бе на неговото място... Понеже никой не заслужава да бъде тормозен...Щеше ли да ми пука преди три месеца? Преди да го срещна...когато видях онзи нагледно огромен и груб човек, тормозейки го нещо в мен ми прошепна да отида и да го спра. Може би интуиция? Бих ли прибрал някой непознат в домa си...Отърсих главата си от всички безмислени въпроси и изсипах голямо количество шампоан върху косата си. Огромно количество пяна се спусна по тялото ми. Изплакнах се и излязох от банята. Увих се в хавлия и се запътих към стаята си. Обух черни боксерки, бяла тениска и сив анцунг...след това видях множеството празни бутилки алкохол по пода. Какво си бях причнил заради това копеле? Махмурлулът ми беше отслабнал, въпреки това още усещам тъпа болка в главата си. Набутах бутилките в кошчето и се проснах на леглото си. Засяпах тавана. Искам ли да отида на партито? Може би трябва, дори само заради Лей. Той е последния човек, който ценя и не искам да се притеснява за мен, да ме съжелява. Ще отида, ще пия нещо леко и ще си тръгна рано.

Не се мина много време и Лей вече нетърпеливо натискаше звънеца. Бях вече готов и бързо слязох. Отворих вратата и вместо поздрав Лей започна да се смее.
-Кое ти е толкова забавно? - гледах го озадачено.
-Няма начин да идеш така на парти - продължаваше да се смее.
-Че какво ми е? - малка усмивка се появи на лицето ми, Лей представляваше забавна гледка докато се хилеше.
-Та ти все едно отиваш на някоя важна конференция...не ти ли омръзва да носиш този костюм? Сега се качваш в колата и отиваме у нас да се преоблечеш, не приемам възражения!
-За твоя сметка много си харесвам костюма! - казах, надсмивайки се. В друга ситуация бих му противоречил, но сега нямам желание. Последвах го и се качих отпред. Той тръгна и сериозно натисна газта. Не след дълго вече бяхме в дома му.