Чан.гл.т
Парк Чаньол, ти си идиот. Какво правиш?
Погледни се.
Жалък си.
Колко наивен, колко глупав трябва да си, за да постъпваш по този начин?
Толкова лесно ли забрави, толкова ли лесно прости?
Нищо ли не помниш?
Онова пронизващо усещане, огромната болка, която изпита...
И след стотиците сълзи и безсънни нощти ти стоиш тук, сякаш нищо от това не се е случило, сякаш това е било някакъв кошмар.
Прегръщаш го.
Целуваш го.
Няма смисъл.
Молиш го да остане.
Защо?
Липсваше ти, нали?
Знаеш, че е така.
Под неговото заклинание си, всяка секунда единствено той е в главата ти.
Той е виновен, не ти.
Той разби сърцето ти, не ти неговото.
Защо той плаче, като ти си този, който бе убиван отвътре многократно?
Какво ти причи?
Искаш да остане.
Защото без него ти си празен.
По - празен, отколкото някога през живота си си бил.
Ще бъдеш нещастен без него.
Повече от нещастен.
Мъртъв.
Дори да те убие, ти ще му простиш.
Обичаш го.
Единственото нещо, което ти трябва сега е той.
Единствено, само той.
Неговата лешникова коса, бледа кожа, маслинови очи, розови устни, всяка негова извивка е перфектна.
Парк Чаньол, ти си идиот.
Ако не искаш да страдаш до края на твоя нещастен живот не го пускай да си тръгне.
Бек.гл.т
Какво се очаква от мен сега? Да вярвам на думите му?
Да остана с него?
Да не се страхувам от никой и нищо и всичко да бъде наред?
Наистина ли най - добре за нас ще е отново да изчезна?
За първи път в живота ми бягството изглеждаше толкова грешно.
Н.гл.т
Двете момчета стояха прегърнати дълго, тишината бе обладала стаята, докато Бек не реши да я наруши.
- Чаньол...готов ли си да поемеш риска да бъдеш с мен? Способен ли си да живееш в страх, докато съм около теб? Би ли...
- Да! Бих дал живота си само за един ден, прекаран с теб.
- Наистина? - Блестящите, изпълнени с надежда очи на Бекхьон изпиваха Чан с поглед.
- Наистина!
Бек се усмихна широко, дарявайки червенокосото с най - прекрасната целувка, на която бе способен.
- Обичам те, Парк Чаньол.
- И аз те обичам, Бюн Бекхьон.
*
Ами...извинете, че чакахте една седмица за няма и 400 думи, просто историята имаше нужда от една глава без кой знае колко действия. Не знам дали ви е била интересна или до каква част става за нещо. Бих се радвала да знам мнението ви.❤
ESTÁS LEYENDO
Teach me to love
Fanfic-Махни се от мен! -Няма! -Казах махни се, копеле! - той го блъсна с всичка сила, запращайки го на студената земя. -Мразя те! От дъното на душата си, от момента, в който те видях! Остави нараненото момче на пода и излезе, избухвайки в сълзи.
