Teach me to love

Hidden 2/2

Н.гл.т

-Не ме интересува. Ти го уби, Бекхьон. Уби онзи, който би се погрижил за теб, би те прегърнал. Ти създаде това, което виждаш сега. Няма значение дали си горд или не.

Бек не бе способен да понесе повече. Болката в гърдите му бе смазваща. И нямаше какво да направи, нямаше с какво да се излекува. Единственото, което можеше да направи сега, бе да продължи да поема острите думи на единствения човек, който обича. Чак сега осъзна колко много го е наранил, колко много го е засегнал.
А това го убиваше.
- Н-нямаш п-представа колко много с-съжелявам - каза с треперещ глас, безсилен да го погледне в очите.
- Хах съжаление...за какво ми е твоето съжаление - Чаньол му се изсмя подигравателно.
- М-моля те, спри. - Гласът му се чуваше едва - едва, сълзите  не спираха да се търкалят по бузите му.
- Хах...ще спреш ли най - после да се преструваш, отвръщаваш ме. Погледни се - смяташ ли, че вярвам на тези сълзи? Знаеш ли...вярвах им. Хах...ГРЕШКА. Сега събери останалото си достойнство и спри да съсипваш живота ми. - Чан бе непоклатим. Опитваше се да бъде непоклатим. Беше на крачка от това да се свлече на земята и да избухне в сълзи. Не искаше да бъде толкова слаб, толкова чувствителен, какъвто всъщност беше.

Бек си пое дълбоко въздух и събра цялата си смелост. След секунда бързо се приближи и прегърна Чаньол. Стисна ръцете си около гърба му и облегна главата си на рамото му.
Чан не знаеше как да реагира, вътрешно му се искаше просто да му отвърне и всичко да бъде на ред. Но нищо не е толкова лесно. Не и след случилото се.
-Махни се от мен!
-Няма!
-Казах да се махнеш, копеле! - той го блъсна, запращайки го на студената земя.
-Мразя те, мразя те, мразя те! От дъното на душата си, от момента, в който те видях!
Остави нараненото момче на пода и излезе, избухвайки в сълзи. Просто трябваше да го остави, не можеше да сдържа сълзите си повече. Не знаеше къде отива нито какво прави. Всичко бе толкова нерелано. Сякаш всеки момент ще се събуди и ще си отдъхне.
Спря.
-Не сега, моля те. - каза на себе си и постави ръце на врата си. Почувства познатата болка, познатото безсилие. Отново не бе способен да си поеме дъх. Остана неподвижен, борейки се с непобедимото. Просто се остави на това, което трябва да стане. Всичко пред него се замъгли, краката му останаха безсилни. Припадна.

Бек чу глухия шум, бързо стана и излезе от стаята. Видя тялото на няколко крачки от него.
-Чаньол! - паникьосано изтича и клекна до него. Сложи ръка на гърдите му, за да бъде сигурен, че диша.
Не дишаше.
-Не не не не не...стани, спри да си играеш. Чаньол чуваш ли ме, стани! - викаше през свойте сълзи. Не получи отговор.
Бек стоеше като парализиран, паниката пое контрола над тялото му. Отново сложи ръка на гърдите му. Бързо вдиша дълбоко и докосна усните на Чан. Вдиша и издиша няколко пъти. За първи път му се налагаше да прави изкуствено дишане.
- Дишай, моля те...
След още няколко опита Чан отново пое въздух, но остана в безсъзнание. Бек си отдъхна облекчено.
- Няма да ме оставиш, нали? Сега стани, моля те. Викай ми, удряй ме, мрази ме. Само бъди буден.
Не получи отговор. Стана и се опита да го повдигне, но крехкото му тяло не му позволяваше. През ума му мина да викна линейка, но изгуби доверието си към лекарите. Затова просто придърпа Чан към най - близката стена. Седна, опирайки гръб на стената, карайки Чан да легне върху него.

(представете си, че Бек е Ви, а Чан е Куки /vkook 4ever♥/;))

Гушна го и отново заплака.
- Аз съм виновен. Аз ти причиниш всичко това. Аз съм такъв идиот. Как можах да постъпя така с теб? Ти не го заслужаваш, Чаньол. Имаш право. Мислиш, че си играя с теб. Как бих могъл? Знаеш ли, Чаньол, ти си едниствения пред който не мога да сдържам сълзите си. Само в твоята прегръдка се чувствам защитен, само около теб се чувствам обичан. Само заради твоята целувка бих направил всичко. Защото само тя е способна да ме отнесе в друг, по - хубав свят. А ти, Чаньол, си единствения, заради който съм все още жив. Защото ти ме накара да се влюбя. Ти ме научи да обичам. Вярваш ли, че ми беше лесно да напусна всичко това? Повярвай ми, след като ми каза какво чувстваш аз исках да остана с теб завинаги. Но не е толкова лесно. Навремето направих нещо ужасно. И бях наказан. Многократно. След като им омръзнах ме изхвърлиха с едно условие. Да не се сближавам с никой, да накарам всички да ме мразят. Казаха, че не заслужавам любов. И че ако наруша това обещание ще ме намерят и убият...заедно с теб. Не искам това да стане. Не ми пука какво ще се случи с мен. Не искам ти да страдаш заради мен. Въпреки, че ти причиних толкова много болка. И сега си в безсъзнание заради мен. Мразиш ме. Иска ми се да можех да ти каза всичко това лице в лице, но нямам тази смелост Чаньол. Сега най - важното е да се събудиш. - Бек приключи дългия си монолог и подпря главата си на рамото на Чан.

*

Ии споко нещата съвсем скоро ще се оправят, и на мен ми омръзна да ги тормозя. Отново пиша в 5, тъй че имам нужда от малко сън. Наистина се надявам историята да се получава, ще ви бъда благодарна ако споделите мнението си. Обичам ви!♥