Teach me to love

I Love You

Чан.гл.т
Не знам...може би вече четири часа минаха откакто дойдох. Някои гости си тръгнаха рано, други още пият и танцуват. Част от тях спят по диваните или се натискат. Лей се напи и тръгна на някъде с някаква курва. Дио се разгорещяваше с някакво високо и добре изглеждащо момче, а Шиумин бе заспал, подпрял глава на облегалката на дивана и държейки празна бутилка шампанско. Обходих с очи абсолютно всички, но той бе изчезнал. Няма да се откажа. Ще чакам колкото е необходимо. Не знам броя на чашките, които пресуших, но аз не се напивам лесно. Започнах да се схващам на този неудобен стол и реших да се разходя наоколо. Бавно се изправих и започнах да се разхождам. Не се чувствам комфортно сред тези хора. Чувствам се някак...различен. Никога не съм се вписвал абсолютно никъде и донякъде започнах да свиквам. Аахх...къде е?! Започнах да се изнервям и просто седнах на един диван. Заоглеждаш отново. След това го видях. Бързо излезе през вратата. Явно бе видях, че съм станал, и бе използвал момента. Колко сладко е да смята, че ще ми се изплъзне! Станах и бързо закрачих към изхода. Видях го да се качва по стълбите. Последвах го възможно най - безшумно. На следващия ред стълби забави темпото, като ме накара да направя същото. След известно време стигна своята дестинация и чух как отлючва някоя врата. Отвори се и влезе вътре. Изчаках няколко секунди, молейки се да не заключи вратата след себе си. За щастие не го направи. Застанах пред входа, поех си дълбоко въздух и натиснах дръжката. Плавно отворих и тихо затворих след себе си. Видях ключ на бравата. Инстинктивно го завъртях и прибрах в джоба си. Няма къде да избягаш сега! Малка полу - усмивка се яви на лицето ми. Продължих напред. Видях вратата срещу мен открехната. Отворих я безшумно и тихо влязох. Видях го. Седеше на един диван, с гръб към мен. Бе подпрял лакти на коленете си и бе заровил главата си в ръце. Имаше вид на един наистина отчаян човек.
-Не пожела да ме поздравиш...-казах възможно най - самодоволно. Той рязко се обърна и в момента, в който ме видя, пребледня като платно.
-К-как-кво п-правиш т-тук? - гласът му бе тих и имаше нотка на уплаха. Стана бавно, като не отделяше очите си от мойте.
-Дойдох да те видя...Искам да разбера как си се уредил! - устните ми се разкривиха в самодоволна усмивка.
-М-махни се! - с всяка крачка, която правех към него, той пристъпваше назад. Четеше се страха в очите му. Дишаше тежко през леко отворената си уста. Изглежда очарователно когато е изплашен. Искам...да го задуша в прегръдката си. Блъсна се в стената. Гледаше ме в очите. Те блещукаха, сълзите напираха да излязат навън.
-Кажи ми, Беки...защо? Защо си тръгна?
Тишина.
-Защо ме остави?
Отново тишина.
-Толкова ли ме мразиш?
Стоях на около метър от него. Всички неща, които смятах да му причиня вече нямаха смисъл. Сега изгарях единствено и само да получа отговор. Пречупих се. Отново. Гласът ми от висок и самоуверен стана нисък и плах. Една едра сълза се затъркаля по бузата му и бързо падна. Чувствах сърцето си в гърлото, ръцете ми трепетеха. Леко клюмнах глава и търпеливо зачаках отговор.
-М-моля т-те...в-върви с-си...- гласът му се чупеше като солета. Още една сълза.
-Ще си тръгна...след като получа отговор. - приближих се още малко, между нас остана около една педя разстояние. Това, което последва не го бях очаквал по никакъв начин.
- НЕ МОГА! НЕ РАЗБИРАШ ЛИ?! НЕ МОГА! НЕ ТРЯБВА ДА ОСТАВАМ ПРИ ТЕБ...не ми е позволено...- викаше през своите сълзи. Последното го каза тихичко и сведе глава.
-Кой те спира? - намалих минимално разстоянието по между ни и леко вдигнах брадичката му, карайки го да ме погледне.
-Ти не разбираш...не можеш и не трябва да разбираш...моля те...моля те - бе прекъснат.
-Спри! - сложих пръст на устните му и концентрирах погледа си върху дълбоките му кафяви, сега черни очи. - спри да се молиш. Не ти отива.  Няма кой да те спре да останеш с мен.
-Но...
-Не...всеки, който посмее да ти каже нещо такова ще трябва да отговаря пред мен! - прокарах палци през бузите му, триейки сълзите му. Той хвана ръцете ми. Неговите бяха толкова мънички и толкова топли. Пусна ме и се сгуши в мен. Обви кръста ми с ръце. Стисна ме толкова силно. Усещах топлината му, усещах всяка негова извивка, усещах тръпки, усещах...него. Отвърнах му и нежно го прегърнах. Той зарида шумно. Толкова неутешимо...разкъсваше сърцето ми...Болеше ме адски много. Не знам историята му, не знам какво е преживял и защо е в такова състояние.
Ще го оправя. Ще го накарам да спре да плаче. Вече усещах рамото си мокро. Стискаше ме с все сила и не се успокояваше.
-Разкажи ми...всичко - погледна ме с зачервеното си подпухнало лице, толкова невинно и сладко...
- Ще ти олекне, обещавам ти - отново изтрих сълзите му.
-З-защо те е грижа за мен? - не само ти се питаш това. Този въпрос се блъска в главата ми и от дни не ми дава спокойствие.
-Кой не би се загрижил за теб?-прокарах пръсти по косата му. Може би го нараних...не знам какво да правя в такива ситуации. Изглежда толкова крехък в обятията ми, а след думите ми зарида отново. Убива ме. Всяка горчива сълза, която тениската ми попива се забива като игла в сърцето ми. Имам чувството, че след всяка моя дума той се чупи в ръцете ми. За първи път в живота ми аз...се наведох и нежно го целунах по челото. Гореше.
-О-от съжеление ли п-правиш всичко това? - отново заби очите си в мойте.
-Разбира се, че не! - усмихнах му се възможно най - мило.
-Ами тогава защо...защо ти пука как съм? - леко клюмна глава.
-Бекхьон аз...- една огромна буца заседна в гърлото ми. Сърцето ми бе на път да изкочи, главата ми започна да тежи. В момента, в който щях да довърша изречението си той ме прекъсна и отново се сгуши в мен.
-Обичам те, Чаньол. Страх ме е, че ще си тръгнеш. И ще ме оставиш сам...отново. Че няма да ми отвърнеш и ще ме отблъснеш...че ще ми се присеем и заплюеш...както всички досега в мизерния ми живот...- сърцето ми прескочи няколко удара, стана ми толкова горещо, щях да падна... Взех лицето му в шепи и го накарах да ме погледне.
-Няма да те изоставя...никога...Тези хора в живота ти не са те заслужавали...Защото ти си най - перфектното същество в целия свят и аз те обичам с цялото си сърце. И запомни, че всеки един, който посмее да те докосне, ще умре пред очите ти...обещавам.- слях устните ни с толкова много любов...любов, от която аз се нуждаех толкова време...любов, каквато никога пред живота си не бях изпитвал толкова силно и изпепеляващо. Исках този момент да не свършва...да го чувствам до края на живота си. Всяка капка омраза и желание за отмъщение в този момент се изпари. Той веднага ми отвърна, сякаш се е молел този момент да дойде. Задълбочих целувката и опознавах устата му с език. Сълзите му мокреха бузите ми. Стаята се изпълни със звука от целувките ни, отделяхме се само за секунда въздух. Устните му са толкова меки и сочни, вкусът му е опиянияващ. Няма да пускам това сладичко човече повече. Няма да му позволя да пророни и сълза повече, защото от днес нататък той е само и единствено мой!
***

Мараба хора! Жива съм! Тези дни музата ми ме бе оставила и не съм ъпдейтвала, но ето че сега го направих. Искрено се надявам да се наслаждавате на историята! Приемам всичко - критики и комплименти, чувствайте се свободни да коментирате! Ще се постарая да качвам по често...♥♥♥