Teach me to love

Alcohol isnt the answer

Бек.гл.т
Слънчевите лъчи огряваха лицето ми, което ме накара да отворя очи. Огледах се и се осъзнах. Трябва моментално да се махна от тук. Не мога да си позволя да остана. Ааафф спомни си какво си обеща. Не можеш. Нямаш право. Станах бавно от леглото. Всичко ме боли,  но това сега няма значение. Тръгнах към вратата. Дръпнах, но беше заключено. Прозореца. Отворих го и вече бях вън. Спомних си момента, в който се промъкнах тук. Бяха минали три седмици. И сега? Затичах се към града. Тичах, тичах... Най - после стигнах до желаната цел. Ии къде ще отида? Ти си идиот Бюн Бекхюн! Не му мислих много и влязох в първия бар, който видях.
******************************
Чан.гл.т
Погрижих се възможно най - бързо за колата си и се запътих отново към вкъщи. Когато стигнах паркирах бързо и слязох. Бързо връхлетях в стаята и....него го нямаше?! Защо? Как? Защооо?! Ахх не трябваше да го оставям сам...въпреки че...не ми пука! Да прави каквото иска! Дам, не ми пука!!! Аз направих каквото можах за него, сега да се оправя!
******************************
Н.гл.т.
-Още две от същото!
Бек нямаше идея какво да прави от тук нататък и просто реши да се напие. Стоеше вече около час в бара и вече беше стабилно пиян. Тогава две фигури влязоха в бара.
-Това не е ли...оо да, той е!!!
Дио и Шиумин бързо отидох до Бек и тръгнаха да го прегръщат.
-Знаеш ли колко се притеснихме за теб? Мислехме, че са те тикнали в затвора и си с доживотна. Или че онзи ненормалник те е пребил...
-Де да беше ме пребил...еее вие как сте?
- Няма значение, ти как си? Искара ни акълите като се забави толкова!
-Ааха..аз ли? Аз съм неблагодарен нещастник, не трябва да се притеснявате за мен. Ще ви нараня, не си го причинявайте...
Бек се смееше истерично.
-А-а знаете ли кое е най - забавното...-задавяше се в смеха си- ако ми помогнете или ми спасите живота аз ще ви оставя като пълен идиот...-вече ридаеше шумно. Дио и Шиумин го гледаха и не вярваха на очите си. Това техният приятел ли беше? Този, който се усмихваше само на чуждото нещастие и никога, ама никога не плачеше.
-Бек, добре ли си?
Дио сложи ръка на рамото му и го погледна загрижено.
-Добре съм ми, как да съм...аз винаги съм добре...няма значение дали другите са...
-Пиян си, да си тръгваме!
-Къде да ходя, тук ще седя!
Бек пресуши поредната чаша.
-Шиумин, давай да го прибираме.
-Ела, ще те заведем при някой.
Шиумин се опитваше да го вдигне от стола без физическа сила, но нещата не вървяха добре.
-При кой? Кой ме иска? Аз искам ли някой?
-Просто ела!
-Няма!
-Ставай!
-Няма!
-БЮН БЕКХЮН АКО ИСКАШ ДА ИЗЛЕШЕШ ЦЯЛ ОТ ТОЗИ БАР ТРЪГВАЙ ВЕДНАГА!- Дио не беше по сладките приказки.
-Добре де, добре...не ми викай.
Бек нервно плати питиетата си и тръгна към изхода.
-Тръгнах, сега какво?
-Мислехме да сменяме хотела, но при тези обстоятелства отива пак в стария. Чакай...какво е това?
Шиумин забеляза превръзката на главата на Бек.
-Нищо ми няма...лигави истории.
С лека ръка махна бинта от главата си.
-Не трябваше да го правиш! Той ли ти го причини?
-Все тая, искам да спя. Къде е хотела?
-Близо е, скоро ще стигнем.
Бек трудно се държеше на крака, но вървеше възможно най - бързо. Имаше ясна цел - да се наспи, да изтрезнее и да забрави. Беше го правил толкова пъти, защо не отново?

Чаньол се беше свил в един ъгъл на пода, зяпайки една точка. Надигна поредната бутилка и след като стигна дъното я хвърли при останалите. Едри сълзи правеха пътечки по бузите му, но той не им обръщаше внимание. Искаше да подреди мислите си, да забрави онова момче и всичко да бъде по старо му.
******************************
Лей.гл.т
Вчера малко се поздърпахме с Чан, отново за глупости. Чувствам се виновен и реших да му се извиня, затова сутринта станах по - рано, купих от любимите му сладки и тръгнах към имението му. Отключих вратата /ключът винаги е под килимчето/ и веднага се запътих към стаята му. Вратата беше оставена широко отворена. Бавно влязох. Гледката, която се яви пред очите ми изтри моментално усмивката ми. Чан бе заспал в ъгъла на пода, около него имаше десетки празни бутилки алкохол. Бързо се приближих. Личи си, че беше плакал. Какво ли му се е случило? Побутнах го леко.
-Чан, събуди се.
Бавно отвори очи и ме погледна.
-К-какво става тук?
-И аз се питам същото!
Огледа се наоколо и сбръчка веждите си.
-Афф главата ми...ще се пръсне.
Помогнах му да се изправи и седнахме на леглото му.
-Разкажи ми. Какво се случи?
Погледна пода. Представляваше отчайваща гледка. Сърцето ми се късаше да го гледам така.
-Ще ти олекне..-потупах го окуражително.
-Той..той си тръгна...без да ми каже нищо. Пак го оставих да напусне.
Очите му се напълниха със сълзи.
-Дали направих нещо грешно? Или просто трябваше да го предвидя?
Исках да науча повече, но не трябваше да го притискам. Просто го прегърнах. Той ме стисна до себе си, заровил главата си на рамото ми.
-Виж какво, въобще не се депресирай заради някакъв идиот, който явно не го заслужава. Един мой приятел довечера прави парти, така че отиваме да се поободриш. Млади сме, трябва да се забавляваме!
Той ме освободи от хвадката си и се зачуди.
-Ами да! Съгласен съм!
Тънка усмивка се изписа на лицето му.
-Чудесно! Към седем ще мина да те взема. Сега ще си легнеш, ще се наспиш и ще станеш готов за забавление. И да не съм видял нито сълза повече!
Прокарах пръсти по бузите му, изтривайки сълзите му. Чан хвана ръцете ми и ми се усмихна.
-Благодаря ти!
Усмихнах се и станах.
-До после!
Оставих го сам. Дано се оправи. Никога не съм го виждал в такова състояние и ще се погрижа да е за последен път!
******************************
Шиумин.гл.т
След като Бек се забави толкова в онази нощ решихме, че е пътник и се изнесохме възможно най - бързо. Сега, след като го срещнахме отново, наистина беше друг човек. Принципно той не пие много и не обича да говори за чувствата си. Да го видя пян потънал в сълзи бе последното нещо, което очаквах от него. След като най - после стигнахме хотела се качихме в асансьора. Пристигнахме и отключихме нашата стая. Бек огледа наоколо. Добре, че наехме просторна стая. Отиде до най - близкото легло и легна, заравяйки главата си във възглавницата. С Дио се спогледахме и решихме да не го притесняваме. Сега си спомних, че Дио утре има рожден ден и му подготвях парти. Дойде точно навреме, тъкмо Бек ще се разсее. Погледах го отново - вече спеше дълбоко...