Teach me to love

Thank you

Чан.гл.т
Неусетно стигнах вкъщи, влязох и се простнах на дивана. Явно така бях заспал, защото сутринта ме събуди звънецът на вратата. Сигурен съм, че изглеждам ужано, но не ми пукаше особено и отворих вратата. Беше Лей.
-Добро утро...-доста се изненада при вида ми.
-Добро и на теб! Влизай!
-Защо изглеждаш....така?
-Спах на дивана веднага, след като се прибрах.
-Вчера ми обеща да пием кафе заедно, а никакъв те нямаше!
-Имах работа!
-Знаеш, че нямаш! Погледни се само! Единствено работа ти е в главата! Красив, интелигентен, богат...трябва да се забавляваш! Всяка една жена убива за теб, а ти седиш ден и нощ в офиса!
-Ненавиждам жените! Те са повърхностни егоистки. Знаеш, че не си падам по еднотипните ви забавления. Имам нужда само от хубава книга...
-Което ми напомня...имам нещо за теб!
Чак сега забелязах, че носеше малък черен плик.
-Заповядай!
-Какво е това?
-Книга!
-Жанр?
-Любовен роман!
-Пфф...изхвърли е на излизане!
-Нее, не може само омраза да е останала в теб, Чаани!
Потупа ме силно по рамото, смеейки се.
-Знаеш, че не си падам по тези изтъркани сапунки!
-Това е по - различно. Разказва се за любов между мъже.
-Тези неща ме отвръщават и ти го знаеш!
-Ще я прочетеш, независимо дали искаш! Заради мен!
-Ще видим...
-Аз ще тръгвам, ти се пооправи малко, че си като ходещо зомби и гледай след час да си в офиса, важни срещи имаш!
-Дообре!
Изпратих го до вратата и влязох в банята. Хвърлих си един душ, преоблякох се и излязох още с мокра коса. Шофирам несъзнателно, минавам този маршрут всеки ден от 3 години. Бързо стигнах, слязох и се отправих към офиса си. По пътя видях Лей, който само леко ми намигна.
******************************
Лей.гл.т
Познавам го откакто станах първия служител на фирмата. Знам, че има любов в сърцето му, просто омразата е защитна обвивка. Знам, че е имал тежко минало, но нямам идея какво, мрази да говори на тази тема.Както и той, аз нямам много приятели. Наистина го ценя и се опитвам да го променя. Забелязвам нещо по различно в него от момента, в който наех бездомното икономче. Не знам дали е за хубаво или за лошо. Искам да изровя любовта в него и няма да спра да опитвам, затова му купих книгата. Сигурен съм, че ще я прочете. Дано му повлияе поне малко...
******************************
Н.гл.т
Чан стигна кабинета си и отключи вратата. Влезе вътре и го лъхна приятна миризма. Бек беше оправил дивана и бе освежил стаята. Чаньол хвърли телефона и ключовете си на бюрото, обърна се и видя Бек.
-Добро утро! - хладно поздрави Чан.
-Ти ли беше?
-Не знам за какво говориш!
-Б-благодаря т-ти! - на Бек въобще не му беше лесно да изрече тези думи. Не беше благодарил на никого за нищо откакто беше дете.
Бекхьон понечи да прегърне Чан, но той го отблъсна. Погледнаха се в очите. Бек гледаше така жално, а в очите му напираха сълзи. Чан се разкъсваше, но отново не можа да устой. Отиде до него и го прегърна. Понеже Бек е нисичък, Чан беше обвил ръце около врата му, а черноко беше стиснал кръста му. Представляваха удивителна, разтапяща сърцето гледка...
******************************
Бек.гл.т
Когато се събудих в офиса не можех да повярвам. Бях заспал на пейката, а сега бях в топлия офис. Сърцето ми се изпълни с такава сладост! Възможно оправих най - бързо и го зачаках. Сега, в обятията му, се чувствах блажено. Чувствах се защитен от всичко и всички и не исках това да свършва. Никога! Но свърши. Чан изпита трудност да се отблъсне от мен, защото го бях стиснал силно, но накрая успя и се отдръпна от мен.
-Не се разнежвай! Върви да ми направиш кафе!
Прав е, Бьон Бекхьон не се разнежвай! НЕ СЕ РАЗНЕЖВАЙ! Влязох в стайчката ми и си блъснах главата си в стената доста силно. Не знам дали ме чу. Какво правя? Кретен! Нямам никакво желание да се сближавам с него, а толокова исках да го прегърна. Защо? Бях се отнесъл и изведнъж се  залях с врялото кафе. Извиках. -Какво става? - Чан дойде бързо и изглеждаше разтревожен.
-Ти си виновен! Не виждаш ли? Първо ме прибираш вътре, после ме отблъскваш и накрая ме прегръщаш. Съсипваш ме!
Несъзнателно почнах да плача. Емоциите в мен имаха нужда да излязат навън. Чан се приближи бавно, изправи се до мен, наведе се и...ме целуна. Имах нужда от тази целувка. Веднага му отговорих. Имах нужда да усетя отново този вкус, тази близост. Имах нужда от него. Колкото и да се залъгвам това беше истината. Отделихме се за малко, за да си поемем въздух, но не издържах и почти веднага слях устинте ни отново. Опознавахме всеки милиметър, секундите се забавяха. Този път аз се отделих първи, имах усещането, че правим нещо нередно.
-Ела с мен! - тръгнах послушно след него. Защо му имах доверие?
-Трябва да вимаваш повече, ако от втория ден ми разливаш кафето, ще трябва да си купя автомат!
И двамата се засмяхме. Той изтри ръката ми, сложи и лекарство и я бинтова.
-Сега ще си получа ли кафето?
Без да му отговоря станах и бързо се върнах да му направя кафе. Този път по - внимателно го изсипах в бялата порцеланова чаша и му го занесох.
******************************
Чан.гл.т
Това момче трябва да спре да ме кара да изтръпвам по този начин! Болеше ме толкова много, когато се нараняваше, а го познавах само от три дни. Остави кафето на бюрото ми и лекичко ми се усмихна. Не му отвърнах, за да не си мисли, че има влияние над мен. Изведнъж усетих глад и се сетих, че не съм ял от както го срещнах.
-Гладен ли си? - Питах го точно преди да си влезе отново.
-Много!
-Предпочитания имаш ли?
-Не!
-Обличай се! Отиваме да хапнем.
Послушно навлече якето си и тръгна след мен. Трябваше да ходим около петдесетина метра до мястото, в което главно се хранех, а именно една семпла закусвалня. Влязохме вътре и седнахме на най - близката маса.
-Добър ден! Какво ще желаете?
-За мен обичайното.
-За вас?
-И за мен същото.
Сервитьорът кимна и си тръгна.
-Съмнявам се да харесаш вкуса ми за храна.
-Нямаш си на идея какво съм ял. Всичко ще ми се ослади в този момент.
Сервитьорът не се бави много и бързо донесе храната. Бек започна да яде много бързо, явно бе умрял от глад. Хранехме се мълчаливо, докато телефонът ми не извъня. Сдъфках внимателно и вдигнах.
-А..
-ПАРК ЧАНЬОЛ, КОПЕЛЕ ТАКОВА, КЪДЕ СИ?! ДО ТРИ МИНУТИ ТЕ ИСКАМ В ФИРМАТА ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ УДОША С ГОЛИ РЪЦЕ!
Лей звучеше бесен. Без да му мисля много оставих пари за сметката, казах на Бек, че трябва да се връщам спешно и да не се бави много. Стигнах възможно най - бързо и на входа ме посрещна Лей.
-Докато се лигавиш с Бекхьон аз тук се чудя как да се оправям с клиентите, уредили си среща с теб преди половин час!
-Аз наистина трябва да уволня тази секретарка!
-Уволни я преди месец, не помниш ли? Това сега няма значение върви бързо горе, изпускаш потенциални редовни клиенти!
Качих се бързо и влязох. Извиних се за закъснението и започнахме да обсъждаме важна поръчка. В ума ми беше единствено и само Бек. Ахх, дано да е запомнил пътя и да си дойде по - бързо. Сделката бе сключена, стиснахме ръце с двамата учтиви господа и те напуснаха офиса.
******************************
Н.гл.т
Дните се изнизваха един след друг. Двамата ту се сближаваха, ту се отдалечаваха. През последните две седмици се бяха целунали още веднъж и след това станаха много хладни един към друг. Чан му позволи да спи в офиса, при условието, че се оправя преди той да дойде. Завари го спящ само веднъж и Бек беше доста смъмрен и засрамен. Поръчваха си бърза храна веднъж на ден. Бизнеса вървеше доста добре, новите клиенти бяха много сериозно и работата с тях вървеше като по мед и масло. Чан дори бе започнал да чете романа, макар без особено желание.  След около месец Бек имаше достатъчно пари, за да се пренесе в собствено жилище. Унижаваше се, когато спеше на дивана и беше време за промяна. Намери си малка гарсионера с две стаички и малка баня. Имаше още един въпрос, който го мъчеше - дали да напусне? Беше си обещал, че след като си наеме жилище ще напусне. Имаше чувството, че всеки ден се измъчва с шефа си, който дори не възприема като такъв. Чувствата му се меняха със секунди, не знаеше какво точно изпитваше. В момента най - смислено му се струваше да напусне, докато не се е привързал прекалено. Един ден Чан отключи кабинета си, както всеки път седна на бюрото и там намери бележка, която гласеше "Напускам".