Misanthrope

Prologue

В клуба, в който се намирахме, се носеше силна миризма на цигари и алкохол. Носех черна рокля без презрамки, която стигаше до половината на бедрата ми. Ребека носеше червена с тънки презрамки малко над коляното, а Ана бяла с гол гръб, едва покриваща дупето й. Клубът вече беше пълен с пияни тийнейджъри, а бе едва началото на нощта. Всички се поклащаха в ритъма на музиката. Трите стояхме на бара, защото нямаше свободни сепарета. Разбира се, това не се оказа никакъв проблем понеже бяхме по-близо до дансинга.
Като за начало си поръчахме шотове. Изпихме ги на екс. Взехме още няколко. Не след дълго Ана си поръча мартини, а аз и Бека уиски. Трябваше ми нещо силно. Беше много тежка седмица и трябваше да разпусна малко, а какво по-хубаво от уиски. Парещият вкус изгори гърлото ми, но ме отпусна. Точно от каквото се нуждаех.
Минаха два часа, а пихме доста. Трябваше да забравя. Бека пиеше просто защото обичаше алкохола, а и не искаше да ме оставя да се напивам сама.
Изведнъж чух стъпки, което ме учуди, защото музиката беше наистина силна. Погледнах към приятелката си, която беше в ръцете на момче. Беше я прегърнало през кръста. Тя се изви към него, целувайки го. Не можах да видя лицето му. Ана си беше такава. Когато й предлагат секс, никога не отказва.
С Бека се спогледахме и се подсмихнахме. Аз допих течността в чашата ми и станах от бара. Завъртях се и замръзнах на място. Премигнах няколко пъти. Паникьосах се. Обърнах се към Бека й я помолих да дойде с мен до тоалетните. Всех си чантичката и бързо се придвижихме през тълпата.

Дишах тежко. И Бека го беше забелязала. Ако той е тук значи цялата компания е тук.

-Какво ще правим? - попитах изплашено приятелката си.
-Ние просто... - беше прекъсната от звънящия ми телефон.
Извадих го от чантата си погледнах името изписано на екрана (причината, поради която съм тук). Издишах шумно и раздразнено. Изключих звука и го прибрах обратно.
-Нека просто отидем да вземем Ана и да си ходим . - казах, а тя кимна.
На излизане едно момче ни спря. Изучих го с поглед, след което погледнах към Бека.
-Здравейте! - каза той. Бека беше стъписана, за това аз проговорих първа.
-Здравей, Крис! Ка-какво правиш тук? Мислех, че сте в Европа. - казах, заеквайки.
-Така е. Бяхме, но решихме да се върнем. Липсваше ни старото място. - подсмихвайки се, той отговори.
-А-аз...радвам се, че се видяхме, но трябва да тръгваме. - усмивката му нарастна.
-Доскоро Бека - каза преди да сме излязли.
-Господи! - въздъхна притеснено Бека - Хайде да намерим Ана.
Върнахме се на същото място, но тя не беше там. Започнах да се тревожа. Кой знае какво може да й направят. Търсех я и я видях на едно сепаре в ъгъл. Беше пълно с момчета. Тръгнах към тях и приятелката ми ме последва.
-Ана, ние си тръгваме. Идваш ли с нас? - попитах, подавайки ръката си, за да я хване. Не погледнах към другите. Беше ми повече от неудобно.
-Не, Кейт. Ще остана. - тя се усмихна нежно, а хватката около кръста й се затегна.
Въздъхнах и се приближих до ухото й, прошепвайки й да е внимателна и я целунах по бузата. Тя кимна. Погледът ми попадна върху Кевин и той ми се усмихна. Погледнах към приятелката ми, която гледаше към Люк. Измърморих едно "здравейте". Телефона ми започна да звъни, но когато видях кой е веднага го прибрах. Хванах Ребека за ръката и я задърпах към изхода. Когато излязохме, тя за малко да рухне, но я прегърнах и успокоих.

Здравейте, хора! За първи път пиша история и се надявам да ви хареса. От много време се чудя дали да се пробвам и накрая реших да видя какво ще стане. Ще се радвам да изразите мнението си и се надявам да я следите.