Misanthrope

Chapter 12

-Здравей, Джейси. - лигаво поздрави Макейла от вратата. Станах от дивана, за да имам по-добра видимост, без тя да ме забележи. Понечи да влезе, но Джейсън препречи пътя ѝ.

-Не помня да съм те канил да влезеш? - грубо изказа през зъби. Ако не се разкараше, имах лошото усещане, че той ще стигне до крайни мерки.

-Стига, Джейси. - примоли му се тя. Гадеше ми се от начина, по който го наричаше. - Само искам да си поговорим...след това може и да се позабавляваме малко... - кръвта ми закипя. Стиснах гневно юмруци, опитвайки да се успокоя. Беше късметлийка, че Джейсън беше пред нея, въпреки че се съмнявах да може ме спре.

-Разкарай се! - беше много ядосан. Ръцете му бяха свити в юмруци. Бяхме на една вълна за първи път от доста време насам.

-Какво криеш? - каза по-високо Макейла. Искаше да се знае, че тя е на вратата.

Идеше ми да отида и да ѝ откъсна косата. Но защо? Между нас с Джейсън нямаше нищо и тя можеше да му говори, както си пожелае. Но този гняв не беше само от появата ѝ. Имаше и нотка на ревност. Бях изкарана от мислите си от вика на Джейсън, който изкрещя по Макейла. Когато вдигнах поглед, я видях стояща пред мен. За секунда изненада изпълни лицето ѝ и може би страх. Надменната ѝ усмивка се появи веднага щом се опомни.

-Кейти! - изплю все едно името ми беше отровно, а аз само се взирах в нея. Нямах какво да ѝ кажа. Джейсън стоеше зад нея и ме гледаше притеснено.

-Напусни! - Джейсън нареди и хвана лакътя ѝ. Тя продължаваше да се взира в мен, а гневът ми ставаше по-голям с всяка секунда, в която тя стоеше в стаята.

-Не! - отскубна лакътя си и се отправи към мен. - Нека се видя с една стара приятелка!

-Не се приближавай! - предупредих я през зъби. Тя спря на място, но бях готова да ѝ покажа, че не се шегувам и по друг начин.

-Вие не бяхте ли скъсали, защото ти замина за Европа? - попита, поглеждайки към Джейсън и след това към мен. - О, извинете. Не сте го преживели все още? - опита се да направи невинен поглед, но безуспешно.

-Кучка! - изсъсках и тръгнах към нея. За жалост Джейсън се беше преместил по-близо до мен. Хвана ме през кръста, приближавайки гърба ми до торса си.

-Такава съм само в леглото. Можеш да питаш Джесън за това, той ще ти потвърди нали, Джейси? - яростта ме погълна. Започнах да крещя по нея. Какъв късмет имаше, че Джейсън ме държеше иначе щеше да остане не само без коса, но и без корени. Бунтувах се в захвата му, който се затягаше. Знаех си, че не си заслужава, но ядосах ли се, бях способна на много неща.