Misanthrope

Chapter 2

-Какво си мислиш, че правиш? – попитах раздразнено, сядайки на един стол до бар плота.

-Какво? Просто се забавлявам. – отговори Ана невинно. Ребека извъртя очи.

-Той е опасен. Би трябвало да си чувала слуховете, които се носят за него. – погледнах я строго.

-До колкото си спомням ти ми казваше да не вярвам на всяко нещо, за което говорят хората. – толкова ме дразнеше.

-Е, за него трябва да ѝ повярваш. – включи се и Ребека. – Просто ни е грижа за теб, скъпа.

-Знам. Но наистина го харесвам. Има нещо в него, което ме привлича. – каза замечтано.

-Да, ти винаги си падаш по лоши момчета. – улучи десетката. Изкикотих се, а Ана извъртя очи.

-Както и да е. Довечера сме на бар. Трябва да се приготвя. По-добре и вие да започвате!

-Какво? Не! Утре имаме лекции. Няма да стане. – казах непоколебимо.

-И какво от това. Хайде, моля те. – умолителните очи и на двете ми приятелки бяха толкова сладки, че нямаше как да откажа и се предадох.

Всяка отиде в различна стая, за да се преоблече. Щяхме да излезем от нас към девет, а сега беше три. Което означаваше, че мога да си почина малко. След едночасовата ми почивка, която реших да прекарам в спане, станах и отидох до банята. Пуснах душа. Топлата вода веднага успокои тялото ми. Премислих случките от днес. Защо от всички хора на планетата, тя реши да се занимава точно с него? Винаги съм се чудила на вкуса ѝ за момчета. Прогоних тези мисли засега. Насапунисах тялото си, след което го изплакнах. Постоях още 20 минути и реших, че е време да излизам. Беше станало 6:30. Седнах на малкото столче пред огледалото. Сложих си спирала, очна линия и бледорозово червило. Накъдрих косата си и я оставих да се спуска свободно по раменете ми. След това реших да си избера тоалет. Подходяща за вечерта бе една бледорозова рокля с дантела по ръба, която се разделяше между гърдите. Купих я, когато бяхме в Сан Марино. Обух любимите си черни високи токове. Съчетах я с кожено яке, което досущ си пасваше с облеклото. Когато погледнах часа, беше станало 8:30, затова излязох от стаята и тръгнах надолу по стълбите.

В хола Ребека седеше на дивана и гледаше телевизия. Носеше червена рокля, която показваше прекалено много от гърдите ѝ. Косата ѝ също бе накъдрена. Беше красива. Ана вече стоеше в кухнята и говореше с някого по телефона. Облечена с виненочервена рокля, къса до коляното. Беше доста предизвикателно. Косата ѝ бе изправена и нежно се спускаше зад ушите. Хванахме си такси, защото всички щяхме да пием. Пристигнахме за около половин час, все пак трябваше да преминем реката.

Клубът беше в центъра на Манхатън, Ню Йорк - между 5то Авеню и Бродуей, 230 Fifth Rooftop. Сградата беше красива. Покрита със светлини в неонови цветове. Прожектори се разминаваха над главите ни. Набързо влязохме и отвътре беше дори още по-хубав. Лекият дим и тежката миризма на алкохол ни посрещнаха на входа. Проправихме си път през тълпата, за да отидем към терасата... Изведнъж Ана спря. Погледах през рамото ѝ и видях Джейсън. Трябваше да се сетя. Тя го видя и обви ръце около врата му, а той постави своите на талията ѝ и се целунаха. Гледах ги странно... Бяха ми странни. След като приключиха, се настанихме на огромния балкон до тяхната компания. Ана седна в скута на Джейсън, а ние с Ребека срещу тях до красиво момче с черна коса и черни очи. До него беше Люк, който гледаше Бека с жаден поглед. Подсмихнах се. До Джейсън седеше Кевин. Помахах му. Добро момче, харесвах го най-много засега. Сервитъорката скоро дойде и си поръчахме уиски.

-Здравей, красавице! Аз съм Блейк, мисля, че не се познаваме. – каза с очарователната си усмивка. Повечето ги познавах. Имаше и нови хора, един от тях беше именно той.

-Кейтлин. Приятно ми е. – усмихнах се срамежливо и отпих от вече пристигналата напитка.

-Искаш ли да танцуваме, сладкиш? – попита с игрива усмивка. Отвърнах със същото и станах от мястото си. Хванах Джейсън да ни гледа и се усмихнах по-широко. С Блейк танцувахме около час. Потните тела на хората наоколо се притискаха в нас, но ги игнорирах. Бях с гръб към него, търкайки дупето си в чатала му. Той беше сложил ръцете си ниско на кръста ми. Танцувахме на още няколко песни, когато реших да се поосвежа малко.

На път към тоалетните получих няколко подсвирквания. Бях минала да си взема чантата от сепарето. Когато излязох, някой грубо ме притисна до стената. Не можах да го огледам много добре, заради задимената светлина. Целуна ме настоятелно по устните, а аз му отвърнах. Бях леко пияна. Не знаех какво правя. Започна да слиза по врата ми и да повдига роклята ми. Опомних се и го отблъснах, а той не го прие добре и ме блъсна дори по-силно. Изпъшках от сблъсъка на главата със стената, а той запуши устата ми с ръка.

-Спокойно, секси. Ще ти хареса. – когато го каза ме лъхна вълна на алкохол и ме побиха тръпки при мисълта да ме докосва.
Опитах се да извикам, но той притисна устни грубо към моите, бутайки езика си в устата ми. Затворих очите си, не позволявайки на сълзите да се спуснат.

Изведнъж устата ми се отпуши. Вдигнах поглед и видях, че мъжът вече не беше върху мен. Джейсън. Беше го издърпал и го беше повалил на земята, нанасяйки масивни удари върху лицето му, а момчето нямаше възможност да му отвърне.

-Джейсън, спри! Ще го убиеш. – хванах ръката му. Беше ми трудно да го издърпам от мъжа, който току-що се опита да ме изнасили, защото беше доста по-едър от мен.

Той стана от него, хвана ръката ми и заедно се насочихме към изхода. Потреперих, когато студеният вятър се удари в тялото ми. Джейсън забеляза това и ми подаде коженото си яке. Точно когато щях да откажа, той го наметна върху раменете ми. Благодарих му и се облегнах на стената. Той извади цигара и запали. Мразех пушачи. Но признавам, че изглеждаше наистина секси с цигара между устните. Прекарвайки пръсти през мръснорусата си коса, той каза:

-Не са ли те учили, че не е възпитано да зяпаш хората? – попита със самодоволна усмивка. Беше ме хванал да го гледам. По дяволите!

-Не зяпам! – защитих се – Просто се чудех какви цигари пушиш.

-Не си толкова добра, за колкото те мислят хората, Джоунс! – каза, гледайки ме със зелените си очи. – Доколкото си спомням преди не пиеше? – по-скоро попита.

-Минаха три години, МакКен. Промених се. – казах тихо. – Защо го направи?

-Щеше да те изнасили...предполагам. – каза и повдигна рамене.

-Можеше да ме оставиш. – той ме изгледа странно и беше мой ред да повдигна рамене. – Нали пазиш репутация си на лошо момче? Защо го направи?

-Наистина не знам. – каза искрено. Извърна поглед и хвърли вече изпушената цигара на земята. -Защо се занимаваш с Ана? – след известно време мълчание проговорих.

-Само се чукаме. – каза без никаква емоция в гласа си, запалвайки втора, а аз се намръщих от подбора му на думи. Колкото и да съм разпусната понякога, не одобрявам когато някой толкова открито говори за сексуалния си живот. – Защо? Да не ревнуваш? – подсмихна се и се обърна с лице към мен, отмятайки косата от лицето си. Изчервих се и наведох глава, за да паднат няколко кичура върху зачервените ми бузи. Той повдигна брадичката ми, карайки ме да го погледна в очите. Започна да се приближава, а аз заотстъпвах назад. Изпъшках, когато гърбът ми докосна стената. Защо го прави? Все още поддържахме очен контакт. Беше опасно близо до лицето ми и това ме плашеше.

-Недей... - помолих аз, като сложих ръцете си на гърдите му. За пореден път тази вечер се подсмихна. Моята съпротива не представляваше никакъв проблем за масивното му тяло, което се извисяваше над моето.

-Стига, Кейтлин. Знам, че все още имаш чувства към мен. Чувам как сърцето ти бие. Да не си напрегната?! – усмихна се кръвнишки, а пулсът ми наистина беше ускорен. Имах чувството, че всеки момент ще изкочи от гърдите ми.

-Нямам. – дори аз самата не си повярвах. Гласът ми трепереше. Той се приближи още по-близо, а аз го гледах в очите.

-Продължавай да се самозалъгваш. И двамата знаем истината. – дъхът му се разбиваше в лицето ми. Мирисът на цигари, алкохол и мента беше толкова опияняващ. Защо трябваше да има такова влияние върху мен? Върху всяка една жена. Бях забелязала как всички момичета в клуба го гледаха. Предполагах какви мръсни мисли им минават през главите. И когато ме дърпаше навън, го гледаха с възхищение, а мен с отвращение. Не всички имат моя "късмет" да го познават и да имат история с него.

-Която е, че нямам чувства към теб. – този път звучах по-уверена.

-Тогава защо не си ме отблъснала още?

-Опитах. Ти си по-силен от мен. – казах и се намръщих.

-Имаш достатъчно умения, за да ме разкараш от себе си, но не си го направила още. – каза и ми намигна.

Всъщност така е. Знаех доста бойни изкуства, но защо още не съм ги приложила? Той се приближи и докосна леко устните ми. Леко затворих очите си. Прокара езика си по долната ми устна, искайки достъп, който отказах. Не обичаше, когато му отказват. Подсмихна се и спусна ръцете си към дупето ми, стискайки го леко. Изстенах и той се възползва, за да вкара езика си. Топло чувство се разпростря по цялото ми тяло. Борехме се за надмощие. Обичах да обхождам устата му. Ръцете ми се намираха на врата му, като дърпах леко косата му. Харесваше когато го правя. Леко драсках скалпа му с ноктите си, а той стенеше от удоволствие. Повдигна бедрата ми и аз увих краката си около кръста му, все още опряна в стената. Отделихме се, за да си поемем дъх. Боже! Това чувство наистина ми липсваше.

Подпрях главата си на стената, все още с крака около него. Дишахме тежко. Усмихваше се самодоволно. Отново стана на неговото. Усетих леката усмивка по лицето си.

-Нали не ме искаше? – каза, като се притисна повече в мен, ако това беше изобщо възможно.

-Тялото ми реагира на провокацията ти. – усмихна се лукаво от глупавия ми отговор, галейки оголилото ми се бедро.

-Какво? Тристан не можа да те задоволи? – след тези думи, дъхът ми секна. Погледнах по изненадано. Откъде знаеше. – Имам приятели, скъпа. – сякаш прочел мислите ми, отговори.

-Не е твоя работа. – казах раздразнено и понечих да сляза от него, но той затегна хватката около бедрата ми повече. – Боли!

-Отговори ми! – настоя. Изражението му ме пронизваше. Сведох поглед. Не можех да го гледам. Това не му се понрави и хвана брадичката ми, повдигайки я. – Хайде, знаеш, че няма кой да ме замени – целуна врата ми. Постави влажна целувка на ключицата ми и засмука, а аз потръпнах, когато топлият му дъх докосна кожата ми.

-Не. Беше по-добър. – казах, за да го подразня. Той се намръщи срещу кожата ми и ме захапа грубо. Издадох болезнен стон.

-Не си личи. – отвърна и вдигна поглед към мен. Погледнах го раздразнено. Вдигнах ръка от врата му, за да пипна болезненото място, но веднага спрях действията си. Затворих очи. Сигурно вече беше потъмняло. Той се усмихна дяволито на реакцията ми.

-Какво правите? – чу се глас зад Джейсън.