Misanthrope

Chapter 9

• Гледна точка на Джейсън • 

-Заради състоянието, в което ме видя. - не казах нищо. Хванах бедрата ѝ и я качих на капака на колата, като ги разтворих и се наместих между тях. Сложих ръцете си на кръста ѝ. Зарових лице в косата ѝ, като от време на време я галех. Обичах косата ѝ. Винаги беше мека и миришеше на ванилия примесено с лавандула. Започнах да целувам врата ѝ, като хапех на места. Беше затворила очи и от време на време стенеше, като ме караше да хапя по-настоятелно. Следващите думи ме хванаха неподготвен, карайки ме да спра движенията си. - Защо си тръгна? - Вдигнах глава и я погледнах. Малка усмивка се разпростря на устните ми. Очите ѝ ме гледаха с любопитсвто и още нещо. Страх. Боеше се от мен? 

-Имах си причина. - пое си дъх с изненада. 

-Джейсън... - тя затвори очи и се размърда неудобно. 

-Не е твоя работа. - казах през стиснати зъби. Очите й се разшириха в шок. Не исках да се страхува от мен. Но и не исках да задава въпроси, чиито отговори не можеше да понесе. Не исках да я замесвам в това. 

-Не може вечно да избягваш темата. - каза настоятелно, свали ръцете си от раменете ми, но не слезе. Моите все още бяха на кръста ѝ, като стоях между краката ѝ. 

-Нека не разваляме момента. - простенах, като се насочих към устните ѝ, карайки я да извие врат назад, избягвайки ги. Намръщих се и се отдръпнах. 

-Винаги ще има такива моменти. - понякога това нейно любопитство ме побъркваше. Не само те дразнеше, но панталонът можеше да ти отеснее за секунди само като гледаш тези невинни нейни очи, пълни с любопитство. 

-Моля те... - приближих се на милиметри от устните ѝ. Тя затвори очи и дишането ѝ се накъса. Чаках да ми даде знак да продължа и точно когато си мислех да се откажа, тя разби устни в моите. 

Прокарах език по долната ѝ устна, искайки достъп, който тя не ми предостави. Плъзнах ръцете си надолу, по талията й, стигайки до дупето ѝ, стискайки го. Тя ахна от внезапните ми действия, давайки ми повод да вкарам езика си. Моят доминираше, като стоновете ѝ ми даваха кураж. 

Допълвахме се толкова добре. Езикът ѝ заигра с моя, отнемайки ми властта. Ръцете ѝ бяха заровени в косата ми, дърпайки от време на време. Когато бях с нея се чувствах най-слаб и най-силен едновременно. Тя ме правеше уязвим, карайки всичко добро да излезе наяве, но когато станеше въпрос за безопасността ѝ, се превръщах в чудовище, неприятно за гледане. Виждала ме е във всяка една светлина.