Texting with someone. (BG Fanfic)

42

Първо: Честита Коледа!!
Второ: Това е моя подарък за вас.. Надявам се да ви хареса...

Приятно четене..

*Една година по-късно*

Ема седеше сама и плачеше над гроба на Киара.

-Мина една година, откакто теб те няма приятелко. Пиша ти всяка вечер, но отговор няма. Идвам всеки ден да те чакам да дойдеш при мен и да ми разкажеш как е там.-седеше и не спираше да плаче.

-Оу здравей Ема.-Люк седна до нея. Той беше също толкова съсипан колкото нея, но се опитваше да се сдържа.

-Здравей Лукас.-от както Киара си замина Ема се промени.

-Има ли отговор?-винаги я питаше този въпрос, не с насмешка, а с надежда.

-Все още не.-каза тя и отпусна глава на рамото му.-Никога няма да възприема факта, че там вътре е тя...-направи крадка пауза- или поне останалото от нея..

-И аз също.

Двамата седяха така дълго време и просто мълчаха. Това им беше ежедневието. Идваха по обяд и се прибират чак вечерта.

Ема получи съобщение:

Аш:Мисля че знам кой е.

Групата се разпадна, защото Люк реши че повече няма да докосне музикален предмет. Момчетата още живееха заедно, а Ема и Аш имаха отделна къща на същата улица.

От една година издирват убиеца, и когато са на път да разберат кой е, нещо се объркваше.

Ема стана и каза на Люк, че се прибира, а той само и кимна.

-Здравей съкровище.-Аштън я целуна по главата.

-Казах ти да не ме наричаш така.-каза сърдито тя.

-Добре де. Виж миля че е този. Казва се Джерами Пикъл, работил е в склат за оръжия и е бил в затвора един път.

-Аштън хиляди пъти съм ти казвала, че трябва да търсиш, някой който може да е имал нещо общо с Киара.

-Да, но съм разпитал всички.

-Разпитай ги пак.

-Защо аз да правя всичко?

-Защото ти искаш да разбереш, кой я е убил.-ядоса се.

-Правя го заради теб.-викаше той.

-И ако разберем кой е, какво ще направиш Аштън ще му удариш шамар и мислиш че всичко ще се реши. Не, не е така. Тя е мъртва по дяволите няма как да я върнеш обратно тук. Престани да си мислиш че можеш да решиш всичко и ми съчувствай малко.-викаше и го удряше леко по гърдите.