15

969 68 2
                                    


Събудих се от досадната ми аларма наречена Киара.

Пееше ми детски песнички и скачаше на леглото ми.

-Какво подяволите правиш, 3:30 сутринта е?-ядосано попитах.

-На какво ти прилича?

-Физически тормоз?

-Уау спуках се от смях.-каза тя, а аз се завъртях и тя падна на земята.

Чу се тропане по коридора и в стаята нахлуха Аштън и Люк. Аш беше по боксерки и държеше полу изяден банан, а Люк отново беше с неговата пижама на пингвини.

-Какво стана?-попита Люк.

-Киара ми прилагаше физически тормоз.-посочих я с пръст, виновно.

-Не е вярно просто те събуждах.

-Кой нормален човек събужда приятелката си като скача на леглото ѝ?

-А какво искаш да направя да те галя с перо и да ти цитирам Шекспир?- след тези думи бяхме мокри.

-А сега се прегърнете и си кажете, колко много се обичате.-каза Аш, който държеше една чаша.

-Мизерник!!-крещях и тръгнах да го гоня.

Слязахме в кухнята и той се спря, след което ме прегърна и ми целуна челото.

Седяхме така известно време и после погледнах към часовника и веднага изтичах горе.

-Абе хора имате си стаи, защо точно в моята?- заварих Киара и Люк да се натискат до вратата, щом влязох.

-Оу-Аш дойде след мен и веднага извади телефона.

-Тъпак какво правиш?-попита Люк.

-Аа нищо просто запечатвам момента.-засмя се той.

-Не знам какво ще запечатвате вие, но някой хора искат да се преоблекът.-изритах ги от стаята ми.

Нахвърлих половината дрехи в куфара и си оставих само един бял потник, черни дънки и червени кецове.

Явно всички са ме чакали, защото аз слязах последна.

-Колко е часа?-попитах.

-4:40, имаме 20 минути, за да стигнем навреме за полета.-отговори ми Аш.

Качихме се в колата и потеглихме.

Като стигнахме летището и минахме проверките се качихме в самолета им.

-А защо не може да сме в обикновен самолет?-попитах.

-Защото Джон мисли, че ще има, някой откачен фен, който няма да ни оставя намира.-отговори Люк.

-Аз няма нищо против нашите фенки, колкото и да са луди. Те са нашето семейство.-каза Аш и ме прегърна с едната ръка през рамото.

Аз се настаних удобно и заспах.

*Гл. точна на Аш*

Ема беше заспала на рамото ми, но когато пристигнахме не исках да я будя и затова я пренесох до стаята ни.

-Ще дойдеш ли с нас, да разгледаме наоколо?-попита Люк.

-Не, балгодаря. Разходете се сами.-усмихнах се.

-Както решиш.-каза Киара развълнувано и задърпа Люк на някъде.

Влязах в стаята и легнах до Ема с целта да не я събудя.

Здравейте!! Надявам се не сте се отказали от историята!! Съжалявам, че прекъснах за толкова много време просто имам матури иии всякакви други простотий и не ми остава време за Ватпад...
Съжалявам, че е толкова крадка, но е по-добре от нищо..
Лофъм ви!💝🙈
П.С: Съжалявам ако имам грежки!!

Texting with someone. (BG Fanfic)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora