Texting with someone. (BG Fanfic)

41

Имаше още около час до кацането и Ема още спеше, а Дилън си играеше на телефона, докато не получи съобщение от Джев.

Джев: Разказах на медиите всичко и вече спокойно можете да се държите както преди.

Дилън не отговори. Той започна да си мисли как ще му липсва тази изминала седмица и как с удоволствие ще я изживее отново, но все пак той беше щастлив за Ема и че най-после се сдобиха с Аштън. Той я погледна и остави малка, нежна целувка на главата ѝ, която я накара да се разбута и събуди.

-Стигнахме ли?-попита съсено тя.

-Има още половин час.-усмихна ѝ се мило той.-Джев е разказал на медиите всичко.

-Това е чудесно, нали!?-наклони глава тя.

-Да.-каза с колеблив глас Дилън.

-Нямам търпение да видя другите.-каза развълнувано.- И все пак ще ми липсва всичко това, което се случи през тази така нежелана седмица.-тя се сгуши в него.

-И на мен също.-каза той и я притисна към себе си.

-Моля закопчайте си коланите, кацането започва.-съобщи една от стюардесите.

Щом започнаха да се доближават все по-блиско до земята, Дилън все повече го болеше корема.

-Не бъди лигьо.-извъртя очи Ема.-Още малко остана.

Той замълча и стисна зъби.

Щом кацнаха и слязаха от самолета Дилън буквално целуна земята, а Ема не спря да се смее докато си взимаха багажа.

-Е на къде ще отиваме?-попита Дилън докато вървяха към изхода.

-Това е Сидни, приятел. Моя град.-засмя се Ема и размаха ръце.

-Е тогава ме заведи някъде, където мога да поспа.

-Киара.

-Моля? Какво е това място?-очуди се той.

-Не е място, а човек. Ето там.-каза тя, пусна куфара си и се затича към нея.

-Това момиче не спира да ме изумява.-Дилън взе и нейния куфар и тръгна към тях.- Ето сега Дилън започва голямото мъчение.- помисли си той и сведе глава.-Не бяхте ли петима?-попита щом се цопна на една от пейките до тях.

-Колко си остроумен.-иронично изказване от страна на Киара.-Момчетата репетират за концерта довечера.

-Ясно.

-А ти как дойде до тук?-попита Ема, посочвайки гипсирания крак на Киара.