Texting with someone. (BG Fanfic)

20

Алармата ми звънна точно в 8, песента на момчетата (5sos)- Permanent Vacation огласи цялата ми стая, отворих бавно очи понеже тъмните завеси не бяха спуснати, защото Ема снощи я домързя и просто се пльосна на леглото и заспа. Слънчевите лъчи озаряваха стаята ми, изключих алармата си и застанах в седнало положение гледайки пода (всички го правим признайте си). Сетих се, че Тайлър не ми каза дали ще дойде или аз да отида, е сега ще разбера. Взех си телефона и видях, че някой ми е писал.

Тайлър: Добро утро, много съжалявам, че не ти казах вчера, но да. Дано не ти е проблем да дойдеш тук, защото Джев ме извика, за да му помогна със сценария. Мисля, че знаеш къде са снимачните площадки, ако не попитай момчетата те ще знаят. Както и да е звънни ми като си при охраната, за да дойда да те посрещна, защото няма да те пуснат. *номера му*. До после, дребен. ХХ

Усмихнах се на това, че ме нарече дребен, но в същото време исках да му разбия носа, но да. Видях, че е вече 8:30 и се стреснах. Слязох набързо в кухнята, за малко не се пребих, но съм добре. Понеже бързам и то става много често, вече съм си измислила някой техники, с които да спестявам времето, но ще ви разкажа за тях някой друг път. Извадих зърнената закуска и я сипах в термо чашата ми и добавих мляко. Историята е много смешна. Един път, Киара спа в нас и се бяхме успали за училище и понеже и двете не можем без закуска измислих термо закуската. Та така, минах през стаята на Аш и му излях една чаша вода в лицето и му казах да става, защото закъснявам и без да чакам отговор се запътих към моята стая, за да се приготвя. Имам техника и за това, но мисля, че всички я използват, така че няма да изпадам в обяснения. Извадих първите дрехи, които видях. Взех си чантата и в нея сложих слънчевите ми очела, преносимото ми зарядно и камерата. 

Видях Аш в кухнята да оглежда термо закуската ми.

-Какво е това?-попита той, а аз му го взех от ръцете.

-В колата ще ти обясня сега се размърдай.-отговорих и го задърпах към колата.

Вече бяхме се качили и той ме попита къде отиваме аз му обясних и му казах на къде да кара. 

- А какво е това казваш?-иии ето и въпроса, които очаквах.

-Термо закуска.-отпих.

Е пътя до там не беше, кой знае колко интересен, обяснявах му за закуската си, а той ме оспорваше, че винаги закъснявам.