Texting with someone. (BG Fanfic)

10

След закуска се качих в моята стая, да си почина от това напрежение, което цареше на пътвия етаж. Легнах на леглото и пуснах телевизора. Даваха някакво детско филмче и го оставих, защото не ми се търсеше друго. Взех си телефона и започнах да се ровичкам из Twitter.

Погледнах към часовника и видях, че е 13:20 и реших да си облека потника на капитан америка и някъкви дънки, които хванах първи в гардероба. Слязох долу и видях Киара сама в кухнята. Май не и беше добре.

-Хей, как си?-попитах и я прегърнах.

-Добре просто много ме боли гърлото.- едва отговори.

-Виж горе в общата баня в шкавчето зад огледалото трябва да има хапчета за гърло, ако няма звънни или пиши на някой от нас и ще ти купим.

-Добре.

Реших, че докато Ема дойде да ѝ направя един чай. Взех каната, налях вода и я включих. Когато копчето се изключи взех една чаша и сложех едно пакетче чай от лайка в нея и налях горещата вода.

-Ето, ще ти стане по-добре.-подадох и чашата.

-Благодаря.

-Качи се горе и си пусни някакъв филм и докато се усетиш ще ти е минало.-посъветвах я.

-Ти си най-грижовният човек в къщата.-стана и ме прегърна.

-Радвам се, че мислиш така.

Излязах в коридора и видях Ема да слиза по стълбите. Как може да е толкова красива? Този червен потник и тези сини дънки ѝ отиват толкова много.

-Ехо слушаш ли ме?-размахваше ръце пред мен.

-Ъъ да!??-какво по дяволите се случи?

-Не ме слушаш нали?-сопна се.

-Виж съжалявам просто харесвам червеното.-усмихнах се.

-Е ще тръгваме ли?-попита тя.

-Да разбира се.-отворих вратата и я изчаках да излезе.

Докато вървяхме реших да направя нещо като първата крачка. Абе по-просто казано да я хвана за ръката. Просегнах към ръката ѝ и я хванах като преплетах пръстите ни. Усетих как изтръпна и се усмихва. Сетих се, че трябва да пиша на Люк.

Аз: Лукас Робърт Хемингс веднага се качвай горе, защото Киара е болна!!!!

Люк: Какво??? Как??? Кога??? Къде??? Защо??? От кога??? И защо не си ми казал по-рано???