Texting with someone. (BG Fanfic)

27

На сутринта повечето не помнеха много, за разлика от Майк, той цяла нощ седя буден и мислеше как да оправи нещата.

Беше 11 часа и Ема се събуди, но никак не се зарадва на гледката до себе си и започна на крещи. Щом Тайлър чу пищенето се стресна и падна от леглото.

-Защо подяволите грещиш?-хвана се за главата, понеже се беше ударил в ношното щафче.-И ОХХХ.-изкрещя.

-Изви..-тя се хвана за устата и се затича към тоалетната.

-Уау...-разтърси се той и стана от земята и отиде при нея.

Щом Ема спря да връща всичко което беше поела снощи се изправи и погледа към Тайлър:

-Съжалявам, но моля те кажи ми че вчера не сме правили...-тя прибра един кичур зад ухото си и си наведе главата.

-Никога не бих се възползвал от теб така, ако трябва да стане ще стане..-почеса се зад връта.-Ще чакам.-усмихна се той

-Благодаря!-каза тя и го прегърна.

-Е искаш ли закуска?-усмихна ѝ се той.

-Имам чувството, че ще изям слон.-хвана се за корема.

Стояха в кухнята, Тайлър приготвяше закуската, а Ема се ровеше из социалните си мрежи и пиеше кафе.

-Ъм Ема? Помниш ли нещо от вчера?-каза притеснително той.

-Не бях толкова пияна.-каза тя и го погледна.

-Значи си била на ясно какво правиш!?-попита той като се обърна към нея.

-Ъм не точно, но да.-тя му се усмихна.

-И какво ще правиш с Аштън?-той преглътна шумно.

-Ще го зарежа!?-каза тя най-спокойно.

-Моля!?-той се учуди и изтърва приборa, с който готвеше.-Не можеш да го зарежеш за нещо, което не е знаел че върши.

-Бяхме трезвени още.. И най-тъпото е че ми говореше, как никой не трябва да ме докосва, а той какво направи?-очите и се напълниха със сълзи.

-Ей, ей, ей.-Тайлър отиде при нея и я прегърна.-Няма да плачеш за такива глупости. Той е разумно момче ще измисли нещо, а не е сам и другите ще му помогнат.-успокояваше я.

-Тайлър моля те спри да говориш за него.-хлипаше тя.-Раздвуена съм и не знам какво да правя. Те заминават скоро, така че не ми пречи да го зарежа, но пък има страхотен характер и черти, които малко мъже имат.