Гледах купчината кашони в новата си спалня и мечтаех поне интернета ми да е включен. Нямах достъп до блога си, сякаш са ми ампутирали крайник. Обичах да чета и да рецензирам книги, а майка ми просто не разбираше това увлечение.
Започваше да ми писва. От два дни бяхме тук, а все още имаше толкова много неща за разопаковане. Ненавиждах да ми се мотаят кашони наолколо. Дори повече от факта, че бях тук.
Поне бях престанала да се сепвам при всяко скърцване. Иначе преместването в "божествената" Западна Вирджиния и самата къща продължаваха да ми се струват като кадър от филми на ужасите.
Флорида я нямаше вече. Беше се стопила в стотиците мили,които пропътувахме като бесни заради безумната припряност на мама да започне на чисто.
Облегнах се на стената и разтрих челото си с длан.
Липсваше ми татко.
А Флорида бе татко. Там се бе родил, там бе срещнал мама, там бе целия ни цивот...преди да се разпадне.
Липсваше ми и мама. Такава, каквато беше преди смъртта на татко.
Откакто се преместихме тук, продължаваше да работи като луда ,но поне полагаше усилия да участва повече в живота ми.
Бях решила да си затворя очите за хаоса наоколо и да зарежа кашоните поне в момента, когато до обонянието ми достигна позната миризма. Мама готвеше. Това не беше на добро.
Изтичах долу в кухнята.
Заварих я пред печката, облечена с клин и горнище на точки. Само тя можеше да се сложи в точки от главата до петите и въпреки това да изглежда добре. Имаше страхотна руса коса, която винаги стоеше така, сякаш току-що е изсушена с четка, а меденокафявите ѝ очи просто искряха.Дори когато носеше домашни дрехи, бях като слугиня до нея с моите сиви очи и банално кестенява коса.
Освен това някак си се бях оказала по-закръглена от нея. Заоблени бедра, плътни устни и огромни очи,които мама обожаваше, нищо че заради тях приличах на някоя от ония неестествено ококорени кукли с малоумно изражение.
Тя се обърна и ми помаха с дървената шпатула, от която покапаха недопържени яйца.
-Добро утро, миличка.
-Прибрала си се по-рано - казах.
-Изкарах почти двойно дежурство тази нощ. От сряда до събота ще работя нощна смяна, от единайсет до девет сутринта, което означава, че ще имам три свободни дни. Мисля да започна почасово в някоя от клиниките тук или в Уинчестър.
YOU ARE READING
Impossible
Teen FictionТова определено е чувството, което Джени изпитва, когато е принудена да изостави живота си във Флорида и да се премести в дълбоката провинция на Западна Вирджиния. И последното, което е очаквала, е да срещне Джимин. Джимин е по-различен от всяко дру...
