Трябваше да стигна чак до Питърсбърг, за да се успокоя поне малко. Дори тогава в мен продължаваше да бушува някаква пареща смесица от гняв и срам. Какво му имаше, по дяволите?
Мислех си, че хората в малките градове са мили и любезни, а не се държат като синове на сатаната.
Намерих Мейн Стрийт без проблеми. Оказа се буквално централната улица. На един от ъглите имаше библиотека -Общинска библиотека "Грант". Трябва да си извадя читателска карта, помислих си. Изборът на хранителни магазини беше крайно ограничен." Фудленд", чийто надпис гласеше ФУ ЛЕНД заради липсващата буква Д, се намираше точно там, където бе казал кретенът.
Витрините му бяха облепени със снимката на някакво изчезнало момиче на моя възраст с дълга тъмна коса и смеещи се очи. Отдолу пишеше, че е видяна за последен път преди повече от година. Беше обявена и награда,но след толкова време едва ли някой щеше да я получи. Стана ми кофти.
Влязох в магазина и тръгнах да пазарувам. Винаги избирах бързо, без да се мотая излишно между рафтовете. Започнах да мятам продукти в кошницата и скоро си дадох сметка, че ни трябват доста повече неща, отколкото предполагах. Вкъщи на практика нямаше даже най -необходимото. Скоро количката ми се напълни.
- Джени?
Бях се замислила и мекия женски глас така ме сепна,че изпуснах кутията с яйца на пода.
- Мамка му!
- Ох, извинявай! Стреснах те. Често ми се случва.
Тя протегна загорелите си ръце, вдигна кутията с яйца и я върна обратно на рафта. После взе друга и ми я подаде с изящната си длан.
- Тези са здрави.
Отместих поглед от пакетирания омлет, от който се стичаха оранжеви струйки жълтък, и се втрещих. Първата ми мисъл беше, че това момиче е прекалено красиво, за да стои в супермаркет с кутия яйца в ръка.
Открояваше се като слънчоглед в житна нива.
Всички наоколо бледнееха пред нея. Къдравата ѝ черна коса бе по -дълга от моята и се спускаше по кръста. Беше слаба, висока, с почти съвършени черти, в които имаше някаква невинност. Приличаше ми на някого с тези изумително зелени очи. Сбърчих чело. Нима беше възможно?
- Аз съм сестрата на Джимин. Казвам се Джису - усмихна се тя и остави кутията с яйца в кошницата ми. - Чисто нови! - намигна ми.
YOU ARE READING
Impossible
Teen FictionТова определено е чувството, което Джени изпитва, когато е принудена да изостави живота си във Флорида и да се премести в дълбоката провинция на Западна Вирджиния. И последното, което е очаквала, е да срещне Джимин. Джимин е по-различен от всяко дру...
