Impossible

°ПЕТА ГЛАВА-част 1°

Когато първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца, все още бях полузаспала. Обърнах се на другата страна и въздъхнах тежко.

След няколко часа трябваше да изляза с оня кретен. Цяла нощ се въртях неспокойна в леглото, сънувайки как банският ми се разкопчава пред ослепително зелените му очи. Грабнах от нощното шкафче последния роман, за който смятах да пиша в блога си, и прекарах сутринта в четене, опитвайки се да мисля за всичко друго, но не и за предстоящото изпитание.

Малко преди обяд оставих книгата, отметнах завивките и влязох под душа. Няколко минути по-късно стоях по хавлия пред леглото и оглеждах критично банските костюми, които притежавах. Обзе ме ужас. Джимин беше прав. Дори само при мисълта да се съблека полугола пред него, ми призляваше. Не можех да го понасям, беше може би единствения човек, когото някога съм мразела, но беше...просто бог. Кой знае какви момичета бе виждал по бански.

Въпреки че не бих го докоснала за нищо на света, бях достатъчно голяма да призная, че част от мен искаше да ме пожелае.

Имах само три баснки костюма, които можеха да минат за приемливи: един цял, спортен - прекалено обикновен и скучен, един в две части с долнище с висока талия и къси крачолчета и едни бикини в ярко червен цвят. И палатка да си нахлузех, пак щях да се чувствам неудобно.

Метнах целия бански обратно в гардероба и взех другите два да ги огледам. Отражението ми се взираше с укор в мен от огледалото отсреща. Светлокестенява коса до средата на гърба, която все не смеех да подстрижа. Сиви очи, съвсем обикновени, не магнетични и неустоими като на Джису. Плътни устни, но не така изразителни като на мама.

Хвърлих поглед на червения бански. Винаги съм била сдържана, по-свенлива и предпазлива, отколкото майка ми би могла някога да бъде. А червеният бански бе всичко друго, но не скромен. Беше закачлив, дори секси - нещо, което аз определено не бях, и това, честно казано, ме смущаваше. Сдържаната и практична Джени не обичаше да рискува и беше досадно предвидима. Такава бях. Затова и мама нямаше никакви притеснения да ме оставя непрекъснато сама. Просто знаеше, че никога няма да направя нещо, което дори да я озадачи.

Затова и Джимин смяташе, че може да ме притиска в ъгъла и да ме води за носа, без дори да се замисли. Вероятно очакваше, че наистина ще облека целия бански, както се бе обзаложил. Какво беше изтърсил, като ме видя за първи път? Че приличам на тринайсетгодишна?