Impossible

°ПЪРВА ГЛАВА-част 2 °

От другата страна се чуха тежки стъпки, после вратата се отвори и насреща ми се облещиха широки, загорели от слънцето, мускулести гърди. Голи гърди. Сведох поглед и дъхът ми спря. Джинсите му бяха смъкнати ниско на хълбоците и корема му се виждаше тънка линия тъмно окосмяване, която започваше малко под пъпа и се скриваше под колана.

Самият корем беше като изваян. Съвършен. Иде ти да го пипнеш. Не очаквах да видя такава преса у момче на седемнайсет години, на колкото предполагах, че е, но определено не можех да се оплача.

Не можех обаче и да си отворя устата да кажа нещо. Просто стоях и гледах. Когато най-после вдигнах поглед, отбелязах чифт плътни, черни мигли, които - така, както гледаше надолу към мен - хвърляха сянка върху скулите му и скриваха цвета на очите му. Много исках да разбера какъв цвят са очите му.

-Мога ли да ти помогна?

Плътните му сочни устни се изкривиха с досада.
Гласът му беше нисък и дълбок. Като на човек, свикнал да го слушат и да му се подчиняват безпрекословно. Миглите му се вдигнаха, разкривайки очи, които бяха толкова искрящо зелени, че изглеждаха направо нереални. Един такъв наситен изумруден цвят, който ярко контрастираше със загорялата му кожа.

-Ало? - каза той, подпирайки се с една ръка на рамката на вратата.
Поех дълбоко въздух и отстъпих крачка назад. Лицето ми пламна от неудобство.
Той вдигна ръка да отметне кичур чуплива коса от челото си, хвърлих поглед някъде зад гърба ми и после пак впери очи в мен.

- Десет, девет...

Докато се окопотя, имах чувството, че ще умра.

- Ъъъ...исках да питам къде е най-близкия супермаркет. Казвам се Джени. Нанесох се в съседната къща...преди два дни - смотолевих като пълен идиот и даже посочих къщата.

-Знам.

А такааа.

- Както и да е, надявах се някой да ми каже къде е най-близкия супермаркет и къде продават растения евентуално.

- Растения ли?

Това съвсем не звучеше като въпрос, но все пак побързах да отговоря.

- Да, има една леха в двора...

Той вдигна вежда пренебрежително.

-Окей.

Неудобството ми взе да нараства в яд.

-Виж, искам да купя растения...