I Turned The Angel Into Devil • HS •

Chapter 1 / I'm Killing Machine

   Всеки си има любими места. Моите са сцената и ринга. Странна комбинация, нали? Танцьорка и боксьорка едновременно.
   Но за разлика от другите не съм една от невинните балерини, които танцуват още от както са се родили. Моето е дарба. Да съм на пилона ми е дарба.
   Бокса... Не съм професионално обявена като боксьорка, но иначе как да се отпусне човек? Без да набиеш някой до смърт как можеш да се успокоиш?
   Бокса също е едно от задълженията ми. То се включва в обучението ми. О, това обучение... Все още не могат да загреят, че отдавна съм готова. Аз съм била родена за това. Аз съм машина за убийства.

...

- Нека чуя аплодисментите ви дами и господа... - обади се пискливия глас на жената, която водеше шоутата в този бар и всички започнаха да ръкопляскат, заглушавайки виковете ѝ - ... Готови ли сте, драги ни гости? Готови ли сте да бъдете погълнати от шоуто на Дъщерята на Черния!? - Макар и да представяше с такова въодушевление мен самата, не можех да отрека, че всеки път когато говори ми иде да излющя един ритник в подутите ѝ като балон заради ботокса устни . Но какво да се прави? Понякога си захапваш езика и си стоиш мирно. - Не ви чувам народе! По-силно! Чувате ли!? По-живо! Само това ли можете за кралицата си!? - точно така... колкото и да не понасям тази жена все пак си е била заслужила прекрасната вечер с баща ми.
   След думите й тълпата от потни и пияни залитащи хора започва да крещи с цяло гърло. Това ми хареса. Викове. Викове за мен.
- Лейди Скрайвър, покажи се! Покажи какво ни причиняваш, скъпа! Ти си дъщерята на душата на купона! Зашемети ни! - ухилена до уши не изчаках втора покана. Стигнах до сцената със самоуверени и тежки стъпки, задълбочени с тракането на тока ми по метала, а черните криле опираха голия ми гръб. Макар да бяха ужасно тежки отстрани изглеждаше сякаш всяка секунда ще полетя с тях. Лека като перце.
   Грациозна като лебед. Дива като тигър. Нежна като котка. Това бях аз. Цял зоопарк от най-прекрасните животни на света.
   Докато не заема мястото си до пилона, никой дори не посмява да гъкне. Сякаш са забравили да дишат или не дишат от страх да не полетя. Ой, сладките ми те... Как ме гледат сякаш пред тях стои богиня.
   Не съм направила нищо, а вече са загубили ума и дума.
- Здравейте, любими мои. - меденият ми тон се разнесе из цялото помещение с помощта на малкия микрофон закачен на ухото ми, но не получих никаква реакция от страна на публиката. Какво им става? Хей, Нова Година е! Живнете малко! - Е, да не съм ви писнала, че ме гледате като агънцета. Тц... тц... тц...разочаровахте ме. - зацъках с език, размятайки показалец пред тях и свих устните си така че да изглеждам като малко момиченце на което не му купуват сладолед.
   След думите ми половината от публиката се осъзна и започна да ръкопляска и подсвирква. Останалите ги последваха също.
   О, това очевидно ми хареса.
   След като вдигнах въпросително вежда към тях в очакване на още, виковете заглушиха дори силната музика, която се чуваше от ъглите на бара. Е, това вече беше друго. Накара ме да се почувствам някак...жива.
-Е, драги ми гости. Какво ще кажете да направим тази Нова Година специална, а? Не всяка вечер посрещаме новата година, нали? - викове - Така си и помислих. - огледах се из тълпата за човек за който си струваше да танцувам. Обърнах поглед към VIP масите.
   Очите ми веднага сканираха най-горната маса на терасата. Там стоеше мъж с тъмна кожа, тъмна, почти липсваща коса, висок близо метър и деветдесет, с перфектно тяло и на средна възраст. След като забеляза погледа ми върху себе си, се отпусна на кожения диван под себе си и малки перлички заблестяха на лицето му. Тази усмивка ми бе любима.  Усмивката на черния ми задник. Усмивката на татко.
- Изглежда си имаме гостенин. Каква изненада, тате... - усмихнах му се топло и мога да се закълна, че видях искра на любов и щастие в очите на дявола.
   Всички внезапно отделиха поглед от мен и се обърнаха към източника на моето щастие. В мига в който публиката видя Черния, пощуря. Мамка му, това беше повече от страхотно. Как само с един прякор можехме да ги омаяме така силно! Кълна се, че бяха готови на всичко само той да ги поздрави.
    Усмивката му нарасна и обърна погледа си към мен. Намигнах му и му изпратих въздушна целувка, а той както правеше винаги се престори, че е успял да я хване и долепи длан на гърдите си, сякаш запечатва целувката ми в сърцето си. Както винаги ме накара да се изчервя.
- Е, драги ми гости, защо да не направим тази нощ по-специална? Защо това шоу да не бъде посветено на някой? Защо аз да не потанцувам на някой? Какво ще кажете? - викове - Какво ще кажете да танцувам за баща си!? За Черния!? - последните ми думи бяха достатъчни да ги спечеля.
   След толкова много аплодисменти, крясъци и други свалих огромните черни криле, наведох се за да сваля обувките стигащи ми до бедрата. Внезапно публиката заръкопляска и подсвиркна. Обърнах се и разбрах, че са се любували на задната част на бедрата ми. Леко ги раздвижих и в замяна получих оглушителни викове. Останала само по черно бельо и с буйни къдрици на раменете с усмивка заех мястото си до пилона.
- Тогава, нека шоуто започне!
  Хващайки се за пилона, затворих очи и повдигнах с една ръка тялото си. Нека шоуто започне.