I Turned The Angel Into Devil • HS •

Chapter 3 / I Will Turn The Angel Into Devil... I Promise

   Не мога да повярвам, че го направих. А ако бях позволила нещо повече? Ако си бях позволила да се случи нещо повече? Боже, как успях да бъда толкова... толкова... дори и аз не мога да намеря точната дума... Но едно знам никога повече няма да направя нещо подобно.

...

- Беше прекрасна, мила. Дори аз не предполагах, че ще стане толкова бързо. - той шегува ли се с мен. Това, че ми е баща не му дава правото да се държи като задник. Много добре знам, че знае какво се случи преди няма и петнадесет минути. Майната му.
- Тайрис, ти добре ли си? - може би малко го ядосах, за дето го нарекох с името му, но не ми пука. И то ни най-малко. Може да си го начука, по какъвто начин си поиска. Ако иска да ме изхвърли от колата, все ми е тая. - Погледни ме! - въобще не ми пука, че му заповядвам. Ако заради него бях прекалила, щях да го убия. Това е най-малкото, което мога да сторя сега.
   Отново направи същия номер и рязко спря колата. Но този път си научих урока и си бях закопчала колана, така че нямаше последствия. В момента в който се обърна към мен, разкопчах колана и се обърнах 90 градуса към него. Беше бесен, но спокойно мога да кажа, че аз бях толкова ядосана, че можех всеки момент да експлодирам.
- Заради теб, мили ми Черен мафиот, щях да направя една голяма грешка! - започнах да му крещя, а той продължаваше да ме гледа в очите. Колкото си иска да се опитва да ме изплаши с тези тъмни и пълни със злоба очи, няма да се получи. - Заради твоите капризи, Тайрис Дарнъл Гибсън, почти изневерих на гаджето си! А ти сякаш нищо не е станало идваш и ми казваш колко добре съм се справила! Това ли искаш!? - посочих с ръце себе си - Да съсипеш щастието ми!? А, татко!? Хареса ли ти!? Да ме гледаш как почти изчуках човека, който трябва да убия! Как почти изчуках сина на врага ти! Хареса ли ти!? Това ли искаше!? - вече нямах сили да бъда непукист. Сълзи започнаха да мокрят почервенелите ми бузи от гняв. Очите му омекнаха, но не! Няма да се предам толкова бързо. Този път, няма да му се размине с едно "извинявай".

Ретроспекция

   Постави ме леко, върху една черна кола, вероятно неговата. Изпъшках от болка, когато левият ми крак по инерция се удари в колата.
- Какво стана? - зеленоокият се обърна с загрижена физиономия към мен. Опитах се със знаци да му обесня и Харолд миг след това се озова при мен. Повдигна ме от капака и ми каза да отворя задната врата на колата, след което ме постави върху черните кожени седалки в полулегнало състояние.
   Всъщност, момчето си има хубава кола. Допадна ми. Е, поне ангелчето има хубав вкус. Хареса ми как всичко е някак тъмно. Затъмнени стъкла на прозорците, черни седалки и всичко друго е в черен цвят. Но вниманието ми привлече закачения аксесоар на огледалото за задно виждане. На сребърна верижка беше закачена малка снимчица, която се подлюшваше отврмеме на време. А на снимката бяха той, майка му и баща му. Изглеждаха толкова щастливи, че чак ми се доповръща....
   Затвори леко вратата след себе си изкарвайки ме от мислите ми и закрачи към багажника. Мислех си, че отиваме към болницата. Не, че съм в толкова тежко състояние де. Но все пак.
   Когато се върна, държеше малка аптечка в ръката си. Отвори вратата и седна срещу мен, вземайки краката ми в скута си и ме погледа с прекрасна усмивка залепена на лицето му.
- Ти наистина ли? - Боже, наистина ли човекът, чийто живот ще отнема ще помогне да отмалее болката? Ако ми го бяха казали преди ден, щях да се изхиля като най-напушения човек на света, но сега за жалост ми изглежда толкова реално.
- Спокойно, в добри ръце си. Обучен съм за такива случаи. - О, синчето на ангела значи може и да спасява хора. Вдигам вежди подтиквайки го за повече информация и той съсредоточен да събува обувката на левия ми крак, продължава да говори... - Преди две години, един приятел си счупи крака върху моя мотор и както предполагаш и аз бях при него, по-скоро, аз карах. И така, майка от страх да не влезна в затвора или нещо подобно настоя да започна да ходя на обучение за спасител и така. - О, помня това. Баща ми си изкара акъла, когато чу, че Хари е катастрофирал. Но му улекна, когато разбра, че другото момче пострадало, а не той. Аз пък се бях зарадвала, че ще си умра с чисти ръце. Е нямах късмет.
- Аха, разбирам...
   И всички разговори бяха излишни. Защо да говоря след като мога да го наблюдавам как внимателно се опитва да събуе чорапа ми. Всъщност е смешно как е толкова съсредоточен пък събува един обикновен чорап. Да не би да си мисли, че съм си счупила пръстите. Просто си изкълчих глезена.
- Не стига, че те преглеждам, а на всичкото отгоре се смееш, а Лейди Скрайвър? - това момче си проси боя, но мога да го набия и по-късно, сега съм на вълна закачки.
- Събуваш чорап, не оперираш ничий мозък... - задушавах се от толкова много смях - Спокойно, кракът ми е цял, просто си изкълчих глезена. - не, не мога да спра да се смея. Знам, че вече стана неловко, но аз просто не мога.
- Щом казваш. - дяволита усмивка заигра върху лицето му.
   Хвана с две ръце чорапа и го смъкна възможно най-шибано болезнено. Изпищях от болка, дори ми се насълзиха очите. Шибаняк! Скапаняк! Нещастник! Кретен! Майната му!
- Ще продължаваш ли да даваш акъли, малката? Или си научи урока? - като нищо мога да му забия един ритник в прекрасното лице, но после не знам как ще се разправям с черния задник.
   Мамка му, това заболя ужасно много. Не мога да повярвам, че дори една сълза се стече надолу по бузата ми. Откога съм такава ревла?
- Съжелявам, окей? - Е, поне се усети. - Но, ти си си виновна. Ядоса ме. Знам какво правя, затова стой мирно и си дръж големия език зад зъбите.
   Ако знаеше какво може да върши този език, щеше да си ги спестиш тези думи, скъпи. Почакай само да го усетиш...
   Мамка му, какви ги мисля? Ще полудея някой ден заради тези мои мисли. Само при мисълта да му правя свирка ми идва да се самоубия.
    Тотално забравих, че идеята беше да се опознаем. Е, нека аз започна първа.
- Ъм... Мога ли да те попитам нещо? - измърмори едно шибано секси "да" и продължи да се занимава с крака ми леко гъделичкайки ме. - Наистина ли си синът на президента - Пиърс Брендан Стайлс?
  За миг ме погледна и с въздишка отново отдели поглед от мен.
- Всички ли ме знаете като синът на прочутия президент?
- Всъщност, аз знам, че се казваш Харолд Едуард Стайл. Знам, че живееш в Англия с майка си. О, и имаш сестра. Необвързан си. Обичаш всичко, което баща ти - не.  - обърна се към мен с ококорени от изненада очи.
- Уоу... уоу... уоу. Ти знаеш цялата ми Биография, скъпа.
  Засмях се с глас. Не знам дали заради комплимента или заради думата с която се обърна към мен.
- О, също и обичаш сутрешни разходки. - Благодаря ти татко, за цялата излишна информация. Оказа се полезна.
- Трябва ли да ме е страх от теб? - попита с подигравателност, а аз забих петата на десния си крак в крака му.
- Какво намекваш? Просто това е информацията, която цял САЩ знае. Не се възгордявай. Не си ми толкова важен.
- Така ли? - докато се усетя ме задърпа  за крака и вече бях в скута му. Защо, по дяволите, не мога да го отблъсна?
- А кракът ми? - игнорирайки ме, постави ръце на кръста ми, изпращайки тръпки по цялото ми тяло. Какво става, за Бога?
- Готова си, ... - замисли се за миг. Как може да е толкова привлекателен, само докато мисли? - как ти е цялото име? Не се казваш Дъщерята на Черния, нали? - засмяхме се и двамата. Гласовете ни запълниха цялото пространство, изпращайки ме в Рая.
- Цялото ми име е Джозефин Скрайвър Гибсън, господин многознайко.
-Хмм... красиво име. Отива ти.
-Благодаря, мили.
   Щом ще си играем на тази игра и аз участвам. Слагам ръце на врата му и той затваря очи от удоволствие. Все още нищо не съм направила, а той се разтапя само под допира ми. Затяга хватката си около кръста ми и вече съм долепена за здравите му гърди. Чак сега разбирам, колко прекрасен му е парфюма.
- Ммм... миришеш на... - опитвам се да намеря точната дума. Отваря очи и се усмихва игриво.
- Секс?
   О, Боже! До сега не бях чувала някой да изрича тази дума по този начин. Карайки ме да се възбудя само при произнасянето ѝ. Ококорвам очи от изненада. Гласът му се запечатва в ума ми, заедно с думата. Мозъкът ми крещи за по-близък контакт.Устните ми изтръпват. Тялото ми жадува за неговото.
   Очите му са някак по-черни, по-тъмни. Зениците му широки почти колкото ириса. Толкова му отива да е такъв. Може да е синът на ангела. Може самия той да е ангел, не ми пука. Аз пък съм дявола. И с удоволстие ще накарам ангела да жадува за дявола. Ще превърна ангела в дявол. Обещавам.
- А ти, Джозефин, няма ли да кажеш нещо за себе си? - майната му. Как успя толкова бързо да смени темата. Бях на път да целуна розовите му устни. Толкова ли е забавно, да ме измъчва?
- Какво искаш да знаеш? - попитах с въздишка.
- Знам, че ме искаш, Лейди Скрайвър, но след като не те познавам, как мога да ти се отдам? От къде да знам коя си? - О, тази игра ми хареса още повече.
  Наведох се към врата му и вече нищо не можеше да ме спре. Устните ми атакуваха меката кожа на врата му.
- Стриптизьорка съм... - целунах го отново. Този път леко облизвайки кожата му. - ... Осиновена съм от един от най-известните мафиоти в САЩ... - следваща по-гореща целувка - ... на деветнадесет съм и уча в колеж, първа година... - още една целувка, но този път леко захапах мястото под ухото му. Стисна леко бедрата ми карайки ме да се изсмея. Бях до тук с нужната информация. Сега нека навлезем в детайлите. - ... И повярвай ми Харолд, мога да върша чудеса. Особено в такива моменти. - поставих устни върху меката част на ухото му и го облизах - Господ, ме надарил с този талант, скъпи. Мога да изкарам всеки мъж извън контрол. - захапах леко мястото, което до преди малко ближех.
   Стон произлезе от негова страна. Е, успях да възбудя ангела. Само при мисълта да сме толкова различни исках да го изчукам сякаш е единствения на планетата.
   Дължината му се опря в задника ми изпращайки тръпки по цялото ми тяло. И не издържах повече. Болеше ме от толкова много желание. Мамка му, какво ми става?
   Отчаяно задвижих бедрата си срещу неговите и жадно слях устните ни. Не можех повече. Не издържах. Мамка му, това момче си знае работата. Отвърна на действията ми и вече просто не бях тук...
   Всичко изведнъж потъмня. Вече бяхме само аз и той. Като обикновено момче и обикновено момиче. Като Харолд и Джозефин. Не като дъщеря на мафиот и син на президент. Не като убиец и жертва. Не като врагове.
   Бяхме само аз и той слели устните си и играейки с езици своя си танц, който само ние знаехме. Без реалността. Само аз и той в черната кола. Без Зак...
   Господи! Не, не, не! Джози, това е грешно. Грешно е! Осъзнай се!
   Когато се връщам в реалността. Осъзнавам колко грешно е това. Аз си имам Зак. Колко е грешно да се натискаш с врага си. Не мога. Мамка му, не мога да продължавам да го целувам.
   С последни сили се отблъсквам от него. Шокиран от дейсвията ми замръзва на място.
- Не, ние... не можем. Аз и ти... Аз... Аз си имам Зак. Това беше грешка. Аз... Аз обичам Зак. - думите ми директно го заковават. Как можах да бъда толкова невнимателна? Мамка му.
   Веднага ставам от скута му, без да му дам възможност да каже каквото и да било и с гръм и трясък излизам от колата му и с възможно най-бързи крачки се отдалечавам. Болката в крака ми с негова помощ вече е поносима. За мой голям късмет дори мога да подтичвам леко куцукайки.
   Майната му на всичко. Как си позволих да го целуна? Как забравих за Захари? Та аз го обичам! Щях да съсипя всичко. Мамка му!

Край на ретроспекцията

Отключих вратата на именито си и закрачих по коридора. Погледнах часовника. Беше 9:46am. Минало е толкова малко време, а сякаш беше цяла вечност. Все още не мога да си простя за това, което стана в колата на Харолд. А баща ми поне прояви малко съчувствие и просто си замълча. Май го харесвам повече, когато знае кога да говори и кога не. Но това не означава, че все още не съм му бясна. Напротив искам да счупя нещо. И това нещо искам да е неговия череп. Май е най-добре да ида и да си ритам боксовата круша.
   Започвам да събличам дрехите си по пътя към салона. Не ми пука, че разхвърлям. Не ми пука, че може нежелан гост да издкочи от някъде. Но се чувствам много по-добре, когато няма толкова много платове, които да прикриват тялото ми. Затова обичам повече лятото.
   Когато оставам само по спортно бельо, вече съм пред черния пилон, който се издига точно посредата на хола. Май ще си променя решението. Може би пък трябва да потанцувам. Когато тъкмо се хващам за пилона, тежки стъпки започват да се чуват зад мен. Който и да е не е добре дошъл. Особенно, когато съм в такова настроение.
- Който и да си, напусни къщата ми преди да съм ти строшила черепа! - все още обърната с гръб към човека, започнах да ровя из телефона за хубава песен.
- О, принцесата не е в настроение. Какво ти има, любов? - Заки? Боже, само той ми липсваше.
   Обръщам се кръгом за да му кажа да си върви, но се оказвам лице в лице с него. Веднага обвива ръце около кръста ми и заравя лице във врата ми както прави винаги. Как мога да изгоня човек, който може да ми даде света?
- Искаш ли да ти помогна да се успокоиш, принцесо? - за миг забравям за света. Това сме само аз и той, без моята изневяра. Увивам ръце около врата му и сама се повдигам за да мога да увия краката си около ханша му. Вече съм залепена за любимия си като коала за дърво.
- Искам те, Зак. Искам те. Господи, искам те. Моля те. Искам те. - правя жалък опит да го накарам да ме целуне като се затискам към него, но той се усмихва подло. Не разбира ли, че бих умряла за него?
- Спокойно, принцесо. Няма нужда да ми се молиш. Аз винаги съм тук. Особено, когато ти ме желаеш. Обичам те, знаеш това нали?- най-накрая целуна врата ми.
- Обичам те.

~•~
A/N

  
Признавам тази глава е написана доста скучно. Може би дори самата идея е била скучна. Нещо в тази глава въобще не ми харесва, но не знам какво. Ако вие сте забелязали моля ви уведомете ме.

Нещо за главата:
- Може би сте объркани заради постъпките на героинята. (Спрямо Хари и Зак) Колкото и странно да звучи тя наистина обича Зак, но това което почуства с Хари дори не може да се сравнява с това при Зак.
- Ако имате други въпроси знаете как да се свържите с мен.

Благодаря за отделеното време!🙏🏻

Искрено ваша
Janny S. S.
❤

Написана: 18/04/17
Публикувана: 08/05/17