I Turned The Angel Into Devil • HS •

Chapter 6 / My paradise is in the devil's embrace

Гледна точка на Хари

    - Целуни ме. - думите се изстреляха от устата ми, преди мозъкът ми да успее да им противоречи. Нямам си на представа какво целях, но единственото в което бях сигурен е, че не можех да я оставя просто ей така да си тръгне. Не можех.
  Не я изчаках да помръдне от мястото си пред вратата, а аз започнах да вървя към нея.
   Когато вече ни деляха само някакви си шибани сантиметри спрях и се протегнах зад нея за да затворя полуотворената врата. Избягвайки неканените гости.
   Толкова много съжалявах, че я бях отблъснал. Но знаех, че не бива да се влюбвам в това момиче. Не можех да ѝ обещая живот за който бе мечтала. Не можех да я направя щастлива. Но и не можех да се откажа от жаждата си за нейното тяло. Не можех да забравя стенанията, които изпълваха колата със спомени, измъчващи ме всяка вечер.
Протегнах се към мокрите ѝ кичури и започнах да ги увивам около показалеца и палеца си, а с другата си ръка обгърнах едната буза на задника ѝ и леко го стиснах.
Погледнах към прекрасното момиче в ръцете ми и тогава забелязах, че през цялото време красавицата била със затворени очи. Наведох се и потърках нос в мокрите ѝ мигли.
- Погледни ме. - измрънках едва доловимо. Близостта ѝ ми влияеше така. Караше ме да загубя ума и дума.
Джозефин бавно разтвори клепачите си изкарвайки на показах прекрасните си зелени ириси. Този уникален нюанс на зеленото ме убиваше. Не можех да им се наситя дори и да ги гледах векове наред и пак нямаше да ми омръзне.
Захванах по-здраво задника ѝ и започнах да масажирам лявата и буза долепяйки тялото ѝ за моето, все по-близо и по-близо.
За миг забелязах малка подигравателна усмивка на прекрасното ѝ лице, но изчезна бързо.
- Не мога да повярвам, че ангела може да прави дяволски номера. - рече нарушавайки тишината, която ни бе заобиколила.
Усмихнах се широко и я долепих плътно за вратата, вдигнах я така че да увие краката си около таза ми и доближих устните си до дясното ѝ ухо.
- Всеки си има демони. Понякога, това че си ангел не означава, че демоните в теб спят, скъпа. - прошепнах тихо и захапах меката част на ухото ѝ. Слезнах малко по-надолу и започнах да смуча мястото между ухото и врата ѝ.
Тихото стенание на Джозефин бе достатъчно да ме накара да я метна върху меките завивки на леглото.
Настаних се върху тялото ѝ и продължих да целувам и смуча меката ѝ кожа.
Всички ме знаят като синът на ангела, следователно това трябва да означава, че аз също съм. Говори се, че животът ми е същински рай. И аз мислех така. Мислех си, че съм роден ангел, че живея в рая. Но сега разбирам, моят рай не е бил нито в Англия, нито при родителите ми, нито до приятелите ми, нито в моята душа. Моят рай е бил тук. Тук, до това момиче. Между безбройните целувки. Под допира на дъщерята на дявола. Сега осъзнавам.
   Моят рай е в обятията на дявола.