След 3 дниВторото мъчение започна. Любимият ми университет! И още по-интересно е, че дори тук съм под контрола на татко.
И за жалост и тук вървя зад задника на Малкия Стайлс....
Коридорът както винаги е пълен с блъскащи се студенти. Или някои се натискат. Или се бият. Или учители крещят на участницете в фитболния отбор...
В тълпата от студенти се подава едно високо русокосо момче носещо квадратни очила с дебела рамка. Типичното зубърче като от филмите. Обичам ги тези. Като обучени кученца са. Каквото им кажеш това правят.
- Хей, Майк! - извиках към момчето. Когато им знаеш имената е още по-лесно да ги хванеш за юздите.
Когато ме чу веднага започна да тича към мен. Мале, колко е сладичък!
- Здравей, Лейди Скрайвър.
- Здравей, скъпи. Всъщност ми трябва една малка услуга.
Кафевите му очи заблестяха като на малко дете на което са му купили колело.
- Каквото кажеш. - страхотно.
Доближих се към него и се заиграх с вратовръзката му.
- Искам да ми купиш две кафета. Оставям избора на теб. На едната чаша да напишат моето име, а на другата "За синчето на ангела. От дявола." И това листче го залепи под чашата. - усмихнах му се възможно най-топло. Макар да се отвръщавах от мазните пъпки по лицето му, все пак успях. - Ясно? "За синчето на ангела. От дявола." и бележката.
Потупах го по рамото за знак, който казва "иди и си свърши работата", но се досетих, че допускам нещо и го хванах отново за вратовръзката, спирайки го. Нямаше как аз да му занеса кафето. В никакъв случай.
- О, щях да забравя. Ако може да дадеш чашата, която не е за мен, на възможно най-красивото момиче и не забравяй да ѝ кажеш да го закара при Харолд Стайлс. Разбра ли? А моето си ми го донеси.
Отдели поглед от мен и за миг се замисли, сякаш се опитва да запамети дадената от мен информация.
- Две кафета по избор от мен, едното за теб, другото за Харолд с надпис "За синчето на ангела. От дявола." и бележката залепена отдолу на чашата и да го дам на красиво момиче за да му го даде.
- Точно така, скъпи. - надигнах се и поставих малка целувка върху бузата му. Неговото възнаграждение бе това. Дадох му колкото пари извадих от джоба на полата си и тръгнах към залата по физическо.
Тази игра ще бъде забавна.Ретроспекция
През последните дни с Черния се виждаме много по-често, отколкото някога преди. Дори няма време да ми залипсва, а преди направо го молех за да прекара повече време с мен.
VOCÊ ESTÁ LENDO
I Turned The Angel Into Devil • HS •
FanficМафиот... Президент... Родители обучили децата си като убийци... Много често родителите избират бъдещето на децата си. Дори понякога децата без да се замислят правят нареденото от родителите си. Дори това да включва ничия смърт... История, в...