I Turned The Angel Into Devil • HS •

Chapter 4 / Calm Down Fighter

След 3 дни

Второто мъчение започна. Любимият ми университет! И още по-интересно е, че дори тук съм под контрола на татко.
   И за жалост и тук вървя зад задника на Малкия Стайлс.

...

Коридорът както винаги е пълен с блъскащи се студенти. Или някои се натискат. Или се бият. Или учители крещят на участницете в фитболния отбор...
В тълпата от студенти се подава едно високо русокосо момче носещо квадратни очила с дебела рамка. Типичното зубърче като от филмите. Обичам ги тези. Като обучени кученца са. Каквото им кажеш това правят.
- Хей, Майк! - извиках към момчето. Когато им знаеш имената е още по-лесно да ги хванеш за юздите.
Когато ме чу веднага започна да тича към мен. Мале, колко е сладичък!
- Здравей, Лейди Скрайвър.
- Здравей, скъпи. Всъщност ми трябва една малка услуга.
Кафевите му очи заблестяха като на малко дете на което са му купили колело.
- Каквото кажеш. - страхотно.
Доближих се към него и се заиграх с вратовръзката му.
- Искам да ми купиш две кафета. Оставям избора на теб. На едната чаша да напишат моето име, а на другата "За синчето на ангела. От дявола." И това листче го залепи под чашата. - усмихнах му се възможно най-топло. Макар да се отвръщавах от мазните пъпки по лицето му, все пак успях. - Ясно? "За синчето на ангела. От дявола." и бележката.
Потупах го по рамото за знак, който казва "иди и си свърши работата", но се досетих, че допускам нещо и го хванах отново за вратовръзката, спирайки го. Нямаше как аз да му занеса кафето. В никакъв случай.
- О, щях да забравя. Ако може да дадеш чашата, която не е за мен, на възможно най-красивото момиче и не забравяй да ѝ кажеш да го закара при Харолд Стайлс. Разбра ли? А моето си ми го донеси.
Отдели поглед от мен и за миг се замисли, сякаш се опитва да запамети дадената от мен информация.
- Две кафета по избор от мен, едното за теб, другото за Харолд с надпис "За синчето на ангела. От дявола." и бележката залепена отдолу на чашата и да го дам на красиво момиче за да му го даде.
- Точно така, скъпи. - надигнах се и поставих малка целувка върху бузата му. Неговото възнаграждение бе това. Дадох му колкото пари извадих от джоба на полата си и тръгнах към залата по физическо.
Тази игра ще бъде забавна.

Ретроспекция

През последните дни с Черния се виждаме много по-често, отколкото някога преди. Дори няма време да ми залипсва, а преди направо го молех за да прекара повече време с мен.