I Turned The Angel Into Devil • HS •

Chapter 2 / The Lioness Fell Into The Gazelle's Arms

    Слънчевите лъчи и пронизващата мозъка ми аларма имат силата да ме подлудят. Особено след такава тежка вечер. И ако добавим, че часът е 07:00am смятайте ме за мъртва. А задникът, който така спокойно си спи до мен директно ме изкарва извън релси.

...

Завила голото си тяло с белите завивки, се надвесих над него и рошавите ми къдрици се разпиляха по лицето му и възглавницата. Измрънка недоволно и се опита да се обърне, но аз го хванах за рамото, спирайки го. Хах, ако си е помислил, че ще си подхвърква, докато аз с триста зора се оправям, не е познал.
- Любов... - ако с сладки думи не мога да го събудя ще опитам по другия начин. Дано през цялото това време да си е бил научил урока.
- Мхм... - само звук. Един едва доловим шибано секси звук. Даже не си направи труда да си помръдне розовките устни.
Е, пак му се разминава. Добре че Господ го надарил с тези божествени устни. Пак ще действам с мили жестове.
Леко го целунах с надеждата да се събуди и отново да потъна в тези негови сини очи, но той не помръдна.
Щом ще си въртим тези номерца за мен няма проблем.
Станах и грабнах първото нещо, което видях. Оказа се бялата му риза. Чудесно, както и обичам да му нося дрехите. Закопчавам през две копчетата, колкото да прикрия тялото си.
Взимам стъклената кана, която се намира върху нощното шкафче и се приближавам към спокойно спящото ми гадже.
- Добро утро, Заки! - и без да ми мигне окото, цялото съдържание, което се намира в каната се разлива върху перфектно му лице.
Смехът ми огласява цялата стая. Смях, причинен от уплашената му физиономия. Боже, какво не бих дала сега да мога да покажа тази физиономия на всеки.
   Продължавам да се смея по най-изтеричния начин, а той все още се бори за глътка въздух. 
   Когато дишането му най-накрая се нормализира застана в седнало положение и ме погледна с онзи злобен поглед. Сините му очички потъмняват от яд. Упси, май загазих.
   Осъзнала, че прекалих, започвам да тичам към тоалетната в опит да се скрия от бясното момче, което почти изкъпах. При спомена се разревавам от смях, но той изглежда сериозен.
   Когато стигам до бялата врата на тоалетната веднага се изстрелвам зад нея и я затискам силно. Но за жалост нямам късмет. Зак избутва вратата и сега и двамата сме в тоалетната.
   Правя крачки назад и се оказва, че вече няма на къде. Опряна съм на вратата на душ кабината, а той продължава да идва към мен.
- Май си просиш един студен душ, а скъпа? - опира голите си мокри гърди на моите прикрити от ризата му и долепя челата ни. Боже, какво не бих дала да го целуна точно сега в този момент. Леко се надигам в опит да слея устните ни, но той се отдръпва с игрива усмивка. - Тц... тц... тц... не, скъпа. Първо ще си получиш наказанието.
Да се страхувам ли трябва?
Докато минаваха хиляди варианти на наказание в главата ми, той ме вдигна на рамото си и искам не искам, задната част на бедрата ми излезе на показ, карайки ме да изпищя. Защо, по дяволите съм без бельо? Нещастникът се възползва от това и ме плесна отзат.
- Майната ти! - без шега, това заболя. Лявата буза на задника ми пареше от болка.
- Съжалявам, но си го изпроси, принцесо. - колкото и да иска да се държи като задник с мен, все пак знам, че му е трудно. Одобрявайки мислите ми, започва леко да масажира мястото, което до преди няколко секунди се запозна с петте му пръста.
   Макар и единствената ми гледка да е прекрасния му задник, скрит под сивите боксерки, разбирам, че отваря вратата на душ кабината. Ако направи това, за което си мисля ще го убия. Ще го обезглавя. Наясно е, че мога.
   След секунди вече съм на крака лице в лице с игривите му сини очички. Най-нахално протяга ръка и започва да съблича ризата си от мен, откопчавайки възможно най-бавно и прокарвайки студените си ръце по топлото ми тяло, карайки ме да настръхна. И вече цялата съм разкрита пред любимия ми синеок. Платът пада на мократа земя и той започва да изучава цялото ми тяло. Сякаш за първи път го вижда. За миг очите му потъмняват по онзи разтапящ ме начин, но веднага се осъзнава. Протяга ръка някъде зад мен, но аз не мога да го спра. Не мога да отделя поглед от прекрасните му очи.
- Добро да е, принцесо... - чак сега ми отвръща на пожеланието за сутринта. Това добре ли е?
Нямам време да реагирам, защото вече студените капки от душа над нас започват да текат като от облаци в бясна бурна нощ. Разтварям широко очи в изненада и се опитвам да отворя стъклената врата и да изляза, но силните му ръце се обвиват около кръста ми. Ако сега не умра от студ, то това означава, че никога няма да умра. И ако не умра, то това означава, че мъртвият ще бъде този задник със сините очи.