Stalker

34

Не исках да се чукам с проклетия барман,исках просто да си го върна на Дейв.Нямаше да му остана длъжна.Не можеше той да ме разиграва,а аз просто да си мълча.Въпреки всичко,когато наближи 2:00 малко по малко започвах да се разубеждавам.Налях си чаша вино,не помогна.В 2:15 чух,че вратата на апартамента до моя се трясня.Блудния син се завърна.Пресуших виното на един дъх и си налях следваща чаша.Уффф,не можех да изневерявам на гаджето си,при положение,че е в съседния апартамент.Той поне не ми изневеряваше през една стена.Мамка му!Часовникът показа 2:30 и на вратата се звънна.Трябваше да разкарам бармана,преди Дейв да се е усетил.Дано спеше,стените бяха тънки и щеше да разбере,че у нас има някого.

Притичах до вратата и я отворих.Всъщност,май щеше да е по-добре да го оставя да виси отвън и да се правя,че няма никой.Може би,щеше да се разкара.Но,нали съм шматка и не премислям достатъчно му отворих.

-Тъкмо щях да се откажа.-ухили се той и погледът му се плъзна по тялото ми.Защо бях само по тениска?А,да,защото до преди 10 минути все още се чудих дали да изневеря на гаджето си или не.-Ще ме пуснеш ли да вляза?

-Да,по-бързо,моля те.

Тряснах вратата зад гърба му.Защо тряснах врата?Просех си го!Просех си Дейв да дойде,да си изведе погрешни изводи и да откачи.Всъщност нямаше да са напълно погрешни,но...

-Е...?Ти почти си се съблякла,може би е мой ред.-още преди да го спра тениската му беше на пода.

-Виж...-започнах и поставих длан на гърдите му,за да го бутна леко от себе си.-Аз...размилих.Не мога...не искам да изневерявам на гаджето си.Съжалявам...

Погледът ми се отклони за секунда от него и се понесе към терасата,защото от там се разнесе шум.Отварянето и затварянето на врата.По дяволите!Секунди преди да реагирам по какъвто и да е начин,Дейв се появи и очите му се приковаха в моите.

-Е,сега ще стане грозно.-смотолевих и очите ми станаха като палачинки.

-Какво?-недоумяваше момчето и се обърна към терасата,за да види какво гледам.

Всичко стана за секунда.Дейв го видя,един мускул заигра на челюстта му.Погледът му беше меко казано страшен.Изхвърча от терасата и точно като в екшън филм след няколко секунди входната ми врата за малко да се откачи от пантите.Блъсна се в стената,после барманът се блъсна в стената.

-Ти!Нещастен!Глупак!Какво правиш тук?-изкрещя Дейв в лицето му и отново го блъсна.

-Аз...аз...-запелтечи барманът,опитвайки се да се освободи от хватката.

Господи,Елизабет,какви ги забърка!?Спуснах се към Дейв и се опитах да го издърпам преди да е премазал горкото момче.Хванах го през кръста и го издърпах настрани.

-Ти,изобщо не ме пипай!-викна на мен и отново се спусна към бармана.Вдигна го от пода,нанесе му един удар в носа и той пак се просна на земята.

-Ей,малкия,кво се палиш?-изрева и барманът и най-накрая се включи в боя,осъзнавайки,че ще го помлеят от бой в най-скоро време.-Ти,какъв проблем имаш,бе?Кой си?

-Той ми е гадже.-въздъхнах тежко,напълно обезоръжена.

-Така ще те подредя,че ще лежиш в кома една седмица.-Дейв го хвана за врата,наклони го и заби коляното си в корема му.

-Само толкова ли можеш?

Барманът се изправи и удари Дейв.Той залитна и за малко да падне.От носа му текна кръв.До тук бях с гледането.Никой не можеше да удря Дейв освен мен.

Грабнах вазата на малката масичка и я разбих в главата на бармана.Той се строполи като чувал с картофи на пода.Никой не можеше да удря Дейв!

-За какъв се взе,по дяволите?Как така ще те удря?-разкрещях се обезумяла от гняв.

-Ти да не си луда?-викна Дейв на свой ред.Избърса кръвта в ръкава на блузата си.-Защо се бъркаш в бой!Ако те беше ударил?

Дейв ми крещеше,мислеше си,че съм му изневерила.Той самият ми беше изневерил на втория ден от прослувутата ни "връзка".От носа му не спираше да тече кръв,а на земята ми лежеше мъж в безсъзнание,в чиято глава разбих ваза.Нервите ми не издържаха и се разревах.

-Върви по дяволите,Дейв!-викнах и се проснах в леглото.Скрих лицето си във възглавницата и се разхлипах.

Измежду риданията,хълцанията и подсмърчането ми чух,че крачи из стаята.Защо всичко беше толкова абсурдно?Защо?Защо?

-Само да се изясним.Изневери ли ми с този глупак или само така ми се струва?-чух го да казва.

Изведнъж плачът ми замря.Как смееше?Как смееше да ме пита и да ми се прави на толкова ядосан,при положение,че той беше изчукал университетската курва в тоалетната за кой ли път!

-А,ти?Изневери ли ми с Хана или само така ми се е сторило?-отговорих му хапливо и го погледнах.

През лицето му премина объркване.И какво не му беше наред с тъпия нос,още не беше спрял да тече?!Станах и се запътих към кухнята,докато чаках изобретателния му отговор.

Той вървеше след мен и мълчеше.Чудесно,Дейв,просто чудесно!Да ми изневериш на втория ден.Това направо бие по точки всички задници на света.

-Все още се опитвам да асимилирам чутото и все още не мога.-пррмига той.-Как така съм ти изневерил с Хана?Кога?

-Ти сериозно ли ме имаш за толкова тъпа?-ядосах се и започнах да блъскам шкафовете,докато търсех памук.-Не ми минават тези номера,Дейв.Видях ви!

-Какво си видяла?-той вдигна ръце,сякаш се предава.-О,Боже.-след малко през очите му мина прозрение.

О,сети се значи.Тъпанар!Намерих пакета с памук и тръгнах към хола.Той продължаваше да върви след мен като някое кученце.Идеше ми да му фрасна и аз един.

Спрях се пред дивана и безмълвно му го посочих да седне.Той седна и облегна глава на облегалката.Изчистих лицето му мълчаливо от кръвта и му набутах два тампона,за да спре да тече.

Седяхме и мълчахме.Аз чаках обяснение,той какво чакаше не знам.Вероятно измисляше някоя история,която да звучи правдиво и да успее да ме придума да му вярвам.

-Лиз...аз не съм ти изневерил...просто така ти е изглеждало.-започна той и извъртя глава,за да ме погледне.-Отидох до тоалетната и тя дойде да ми се умилква,но аз я изгоних.Нали ти казах,че приключих каквито и да било отношения с нея.

-Да бе,ей сега ти повярвах.-изсумтях.

Той се пресегна и стисна ръката ми.Накара ме да го погледна.Вгледах се в очите му.Вече не беше ядосан,не беше и объркан.Имаше нещо,което не можех да разчета.

-Не искам Хана,искам теб и се кълна във всичко свят,не съм ти изневерявал.-каза тихо,но същевременно твърдо.

-И аз не съм.-въздъхнах и се облегнах до него.-Исках,обаче не можах.Просто не можах.В началото исках,защото ти бях бясна,но после...е,пак ти бях бясна,но вече не исках.

-Значи го пребих напразно?-той се засмя и ме придърпа към себе си.

-Да.Аз пък му разбих главата,заради теб.Ако,не ми се беше размрънкал днес за тъпия бар,сега барманът нямаше да лежи в несвяст на пода ми.-сгуших се в него.

-Я,почакай да го изнеса,че ме дразни.

-Как така да го изнесеш?

-Ще го завлека до коридора и като се събуди да се спасява,както намери за добре.-ухили се,хвана бармана за краката и го изнесе от апартамента ми.

-Ти си луд.-казах като се върна.

-Не,ти си луда.За една неизневяра щеше да ми изневериш.И,все пак не ми изневери.Господи,объркано е.-хвана ме през кръста и ме гушна.-Освен това разби ваза в главата на човек само,защото той ме удари.Как да не те хареса човек?

Сгуших се в него.Да,наистина беше объркано.Но,малко объркване понякога е на хубаво,нали?Поне разбрах,че не мога да се сърдя дълго на Дейв.Тайно в мен една малка Лиз крещеше от щастие,че той е отсвирил Хана.
******
Здравейте 😍😍!
Ето я новата глава.Надявам се да ви е харесала!
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви ❤❤