Stalker

39: Ain't no time to regret

На другата сутрин,докато пътувахме до колежа бях нервна.Как щяха да ме гледат хората?Какво щяха да си мислят за мен?А,приятелите ми?Джо,Изабел,Джазмин,Бен и Крис?Дали щяха да променят отношението си към мен?

-Всичко ще е наред,Лиз.-каза Дейв,докато паркираше колата ми на паркинга.Бяхме решили да пътуваме заедно.-Успокой се.Хайде,имаме лекция заедно,аз ще чупя носове,ако някой си позволи да ти каже нещо.

Усмихнах се и излязох от колата.Той побърза да ме хване за ръката и да вървим заедно.Да,определено всички ни зяпаха.И шушукаха.И ни зяпаха.И шушукаха.И ми се завиваше свят.

Стиснах ръката на Дейв,сякаш беше някакво спасително въже за мен.Чувствах се сякаш съм вещица в Средновековието и са ме завързали на стълба на позора.Състудентите ми пък бяха вбесени селяни,които ме замеряха с изгнило зеленчуци.

-Лиз!-чух гласът на Изабел и след малко тя се появи пред мен.-Добре ли си?

-Нали не си си помислила,че заради някакъв откачен психар ще престанем да ти бъдем приятели?-попита Джазмин,която се присъедини към нас.

-Не вярваме и на думичка от разпространениети слухове.-каза Изабел.-Ако си убийца ще си в затвора.

-Точно така.Щом си на свобода,значи е било недоразумение.-изчурулика Джазмин и ме прегърна.

Камък ми падна от сърцето.Те бяха до мен.Най-добрите ми приятелки бяха до мен и ме подкрепяха какво повече можех да искам?Усмихнах се с насълзени очи и ги стиснах силно.

-Благодаря ви.

-За теб винаги.-ухили се Изабел.

Вече дишах по-леко.Влязохме в залата за лекция и заех обичайното си място до Дейв.Масата пред мен обаче не беше празна.Имаше прегънат на две лист.Ако беше психара щях да полудея.Този път на истина.

Погледнах към Дейв,който се беше заговорил с момче,което познавах бегло и разгънах листа.На него имаше отпечата снимка с дата,което значеше,че е снимана с фотоапарат.Беше доста тъмна и нищо не се различаваше.Вгледах се още повече.Беше тоалетната на бара,в който бяхме онази нощ,когато щях да спя с бармана.Датата същп беше от онази вечер.1-ви ноември.Обърнах листа от другата страна и този път снимката беше по-ясна от предишната.На нея ясно се виждаха двама човека-мъж и жена.Хана и Дейв.Той я беше притиснал към стената и я целуваше.

Изпуснах листа на масата.Беше ме излъгал.Беше я чукал и ме беше излъгал.Аз имах прекалено морал,за да му изневеря,но той нямаше такъв.

-Лекцията май започва.-обърна се Дейв към мен и ми посочи професорът,който тъкмо влизаше.

Не можех да се побера в себе си от чувства.От гняв,от болка,от разочарование,от тъга и от чиста,неподправена омраза към Хана.Въпросът бе сега ли да избухна или след часа.Можех ли да стоя цял час до него,знаейки,че ми е изневерил с проклетата Хана!?Не можех.

-Защо ме излъга?-попитах тихо.Погледнах го право в очите.-Защо ме излъга?

-Какво става,Лиз?За какво говориш?

-Защо ме излъга?Защо?-изкрещях и тикнах листа в ръцете му.-Знаеш ли , ти си най-мизерния човек,който познавам!Ти си скапан,долен нещастник!

Грабнах чантата си и тръгнах през редиците надолу.Блъсках хората,за да мина.Щях да съборя горкия професор,но не ми пукаше.Блъснах се в тъкмо влизащия Джо.

-Хей,Лизи,какво става?-попута той и ми се усмихна.

-Върви по дяволите!-изръмжах в лицето му и излязох от залата.

-Елизабет!-Дейв викаше след мен.-Елизабет,изчакай ме,моля те.

Да го чакам?!Да го чакам?!Рой не заслужаваше да се ядосвам,заради него,камо ли да го чакам.Мръсен нещастник.Правеше се,че има чувства към мен,а накрая какво?Плюеше на всичкото ми доверие.

-Щял да се промени!Бил я отблъснал!Бил имал чувства към мен!Била съм специална!-започнах да викам и да ръкомахам във въздуха,когато ме хвана за ръката,за да ме спре.-О,разтвори се Земльо и ме погълни,за да не слушам лъжи веднъж завинаги!Това мъжете сте такива свине!Такива противни свине!Вяра на мъж да нямаш в тоя живот!

-Лиз,успокой се,моля те.-каза Дейв,изглеждаше почти отчаян.Театър,Такъв актьор беше.-Остави ме да говоря.

Какво щеше да говори?Какво щеше да ме забаламоса този път?С каква лъжа?Може би щеше да каже,че си е загубил достойнството и го е търсел в устата на Хана?Не исках да знам!Вече не исках да знам нищо.Всички ме предаваха.Хората,на които решавах да се доверя ме предаваха.

-Не искам да те слушам.Не ти искам обясненията.-казах хапливо.-Вземи ги и си ги заври отзад или пък иди и ги заври на Хана.Все тая ми е.Искам да изчезнеш от живота ми!

-Бях ти страшно ядосан,Лиз.Не мислех трезво,бях пил.-започна да се оправдава,търсейки какви ли не думи,за да се хване като удавник за сламка.

-И аз ти бях ядосана,Дейв,но не ти изневерих.Исках,но не го направих,защото не можах.Защото не съм безочлива като теб.Не ми се оправдавай!Каквото и да кажеш ми е все тая.Писна ми.На теб все някой друг ти е виновен.Или някой човек или алкохола.Ти,горкия,никога нямаш вина.Или,какво,Хана е тръгнала да те изнасилва ли?Не мога да те понасям.Не искам да те гледам дори!

Тръгнах към колата си на паркинга.Е,сега окончателно щях да се пиша болна докрая на седмицата,или най-добре до края на месеца.Или пък направо ще сменя колежа.Да,това беше най-доброто решение.Щях да сменя колежа и нямаше да се занимавам нито с психари,нито с Дейв.Как не се бях сетила по-рано?