Stalker

36

Карах безцелно.Просто исках да отида някъде.Исках да избягам.Не спирах да плача и да удрям волана.Блъсках,карах,плачех,псувах и проклинах целия скапан свят и най-вече тъпия преследвач.Не разбирах защо го правеше.Не можех да разбера защо му е да съсипва живота ми.Какво му бях сторила?Как му бях попречила?Или и аз не разбирах какво го подтиква,за да ми причинява тези неща.

Имаше някакъв паркинг към бензиностанция.Отбих,за да спра за малко и да се успокоя.Трябваше да се успокоя.Защо не можех да се успокоя?С треперещи пръсти взех телефона си и започнах да търся номера на брат ми.Той щеше да ми помогне.Той щеше да ме разбере.

Започна да звъни.Хайде,Мат,хайде,вдигни ми.Моля те,моля те,моля те.Нямаше към кого другиго да се обърна.Само брат ми,само той знаеше какво ми е.

-Кажи,сестричке.-чух леко дрезгавия му глас от съня.-Какво става?

-Ела,моля те,ела.-започнах да плача неудържимо.

След като чух гласа му,нещо в мен се прекърши.Липсваше ми,исках да го видя.Той можеше да ми помогне.Той щеше да знае какво да правя.

-Какво става,Лиз?-каза той,вече напълно сериозен.-Успокой се,моля те,успокой се и ми кажи какво става!

-Чуй,Мат...аз...-започнах да разказвам,но навярно нищо не ми разбираше,защото и сама аз не си разбирах.-Просто ела,възможно най-бързо,моля те...Трябва...ти...ще ми помогнеш,моля те.Трябва да ми помогнеш.

-Успокой се,моля те,Лиз.-каза почти отчаяно.-Още сега ще проверя полетите и ще дойда възможно най-бързо,обещавам.Само се успокой,ще ги видя и ще ти се обадя,чу ли?

-Да,да...-започнах,но чух звук от мотор.Обърнах се и видях Дейв.-О,Боже,той идва.Мамка му,мамка му.-разревах се отново.Какво щях да му кажа,той щеше да е разбрал всичко.

-Кой идва?Лиз,плашиш ме,моля те.-чух гласа на Мат в слушалката.

Слезе от мотора,остави го на степенката и се запъти към колата ми.Заключих всички врати.Щеше да иска обяснения,не бях гптова да му давам обяснения.Не исках да обяснявам на никого.

-Не,не,спокойно,това е Дейв,той нищо няма да ми направи.-казах,за да успокоя Мат.

-Кой е Дейв?

-Той...никой...мамка му!Обади ми се,когато видиш полетите.-казах и затворих.

-Отвори вратата.-Дейв се беше появил на вратата ми.-Отвори веднага проклетата врата,преди да съм потрошил колата и да съм те изкарал от нея.

Беше бесен.Беше разбрал.Знаеше всичко.Беше ми ядосан,защото го бях излъгала.Беше ми ядосан,защото бях лош човек,защото бях извършила ужасни неща.Сега щеше да ми крещи и да ме накара да се чувствам още по-зле,от колкото до момента.

-Отвори веднага,предупреждавам те за последно.-погледът му беше меко казано страшен.

-Не искам.Тръгвай си.Остави ме,моля те,Дейв.-проплаках,прехапвайки устна.

-Веднага излез от колата!

-По-добре си тръгвай,моля те.Искам да съм сама.Искам да се махна,моля те.-не спирах да плача.

Той нямаше да се откаже,щеше да виси на стъклото или наистина да разбие колата и да влезе.Щеше да ме следва,докато не му дам обяснение,защото Дейв никога не се отказваше.Трябваше да изляза.Преглътнах тежко и отключих вратата.Той се премести,за да мога да изляза.

-Какви ги вършиш?-гледаше лошо,много лошо.

-Какви ги вършиш ти?-развиках се.-Казах,че искам да съм сама.Казах,че искам да се махна!Защо веднъж не ме оставиш да направя това,което искам аз?Защо винаги всичко трябва да е както искаш ти?

-Не сменяй темата!-извади лист,смачкан на топка от джоба си,разгъна го и го тикна в лицето ми.-Какво е това?Какво си направила?

Всичко в мен се преобърна.Как щях да му обясня.Как щеше да го приеме?Как щяха да приемат истината приятелите ми.Щяха ли да я приемат изобщо?

-Аз...той го изкарва така.Не бях виновна за смъртта му.За това ме и оневиниха.Аз не бях виновна!Не съм го убила,не съм!Каквото и да говорят,не съм го убила!Не съм!

-Какво е станало?

-Той...той...аз...о,Божичко,не ме карай да си спомням!-започнах да плача неудържимо.-Не ме карай да си спомням!Не съм го убила,не съм!Не съм!Не съм!

Спуснах се отстрани на колата.Седнах на земята и облегнах гръб на вратата.Обвих коленете си с ръце и не спирах да плача,не можех да спра.

-Какво е станало?-отново повтори Дейв,още по-твърдо.Защо ме притискаше така?Защо ме караше да говоря?Защо му беше нужно да знае?-Елизабет,какво е станало?

Станах рязко от земята.Вече не само бях съсипана и тъжна,бях и ядосана.Нали беше много загрижен за мен,нали му пукаше за мен!Защо ме притискаше?Защо ме караше да се чувствам толкова ужасно?

-Беше свръх доза!-изкрещях-Той умря от свръх доза!Не съм го отровила!Не съм му забила аз иглата във вените!Просто бях там,когато се надруса.Бях в същата скапана хотелска стая,защото беше един бас.Не съм виновна,че шибания наркоман се надруса и умря!Виновна съм,за дето не го спрях!Виновна съм,защото не успях да му помогна по никакъв начин.-гласът ми се скърши накрая.Крачех нервно и не спирах да плача.

Наистина бях виновна за смъртта му,въпреки че не го бях убила.Бях виновна,защото не бях спряла най-добрия приятел на брат си,когато реши да се надруса.Виновна съм,защото се бях съгласила на проклетия бас да остана с него една нощ.Виновна съм,защото мислех,че,ако се надрусаме ще е забавно!Виновна съм,защото не успях да му помогна.Но,не го убих.Аз просто бях там и го гледах как се гърчи на пода.Бях там и не направих нищо.Бях там и го оставих да умре.

-Защо не ми каза?-звучеше странно.Наранено.Звучеше,сякаш нещо го болеше.-Щях да разбера,Лиз.Щях да те разбера.

Поех си дълбоко въздух,разтреперана.Как можех да му кажа?Как можех да кажа на когото и да било.Това беше нещо,заради което се ненавиждах.Как да го споделя?

-Щеше да ме разбереш?-развиках се.-Как би могъл да ме разбереш?Не виждаш ли какво се случва?Всички ще ме мислят за убийца!Всички ще ме мислят за отървала се безнаказано,защото родителите му скриха истината!Оттеглиха обвиненията от мен,но скриха истината,че е умрял от свръх доза,защото щеше да е прекалено голям срам!За това аз отнесох всичко!Аз отнесох всичко.Ходих по улиците и хората ме гледаха с отвращение,защото аз бях Елизабет Гранд,аз бях незнайно как отървалата се убийца.Аз бях чудовище,аз бях отровила човек.Аз не заслужавах да живея,това чувах.Как можех да ти кажа и да очаквам да разбереш?Как да очаквам да разбереш,след като собствените ми родители не ме разбраха?Баща ми фалира,заради слуховете за мен!Всичките му клиенти отказваха да работят с него,защото дъщеря му беше убиец.Той се пропи.Майка ми не можа да понесе целия този срам,защото всички страняха от нас.Направи опит за самоубийство.Баща ми започна да и посяга,заради алкохола.Тя направи втори опит за самоубийство.В момента е с лабилна психика.Как да очаквам да ме разбереш?Никой не ме разбра!Хората,които ме познаваха от малка,не ме разбраха.Как да очаквам от теб да ме разбереш?!Само брат ми,само той ми повярва,само той разбра.За това сега не говори с нашите,защото те бяха бясни,че е застанал на моя страна!Само той разбра!А,ти?Ти ме познаваш само от няколко месеца!Как да очаквам,че ти ще ме разбереш?Собствената ми майка не разбра,Дейв,собствения ми баща ме изгони от вкъщи и се отрече от мен.Как ти щеше да разбереш?

Цялата мъка от тези няколко години се стовари отгоре ми като тежкотоварен влак.Смазваше ме,притискаше ме,задушаваше ме.А,той седеше срещу мен с очи,пълни със сълзи и ме гледаше с толкова много болка.Знаех,че няма да се разплаче,защото му беше под достойнството,но го болеше толкова много го болеше.За пръв път виждах такава болка изписана на нечие лице.

-Щях да те разбера,Лиз.-повтори отново.-Щях да те разбера,защото знам какво е.Искаш ли да знаеш защо нашите ме презират?-попита ядно.-Мразят ме,защото аз бях виновен за смъртта на сестра ми.Аз бях виновен,така че знам какво ти е.Щях да те разбера.-прошепна.

***********
Ето я и новата глава!
Какво ще кажете за частите разкрити от миналото и на двама им?Интересно...
Е,гласувайте и коментирайте!
Обичам ви ❤