*Ретроспекция*
Бях толкова близо... Толкова близо! Можех да хвана ръката му! Можех да се извиня!
- Алекс! - Извиках със сълзи в очи. - Алекс, обичам те! Ти си страхотен брат! Съжалявам за всичко!
- Какво? - Той не чу, а влакът потегли. Запомних угрижения му поглед. Това остана запечатано в ума и сърцето ми.
*Край на ретроспекцията*
YOU ARE READING
Dear Aleks
Short StoryСкъпи Алекс, Ти замина преди цяла година и ме остави напълно сама в тази лудост. Моля те, върни се у дома. Твоя сестра: Алис.
