Dear Aleks

29 писмо

Скъпи Алекс,

Заех се сериозно с ученето, за да се разсея от проблемите.
Но колкото и да опитвах, не можех да си избия от главата онази нощ, преди мама да замине и животът ми напълно да рухне.
За един момент просто спрях да се боря срещу себе си и оставих мисълта ми да се рее из пространството - свободно, болезнено и най - вече - без границите, които до сега й поставях.
Тя ме отведе далеч - някъде из света, на непознато място. Някъде, където дърветата бяха високи, а слънцето - горещо. И там видях теб. Кожата ти бе леко мургава от летния загар и вероятно не се бе бръснал от доста време. Но това нямаше значение сега. Наблюдавах те, сякаш беше самото съвършенство. Бе възможно наистина да е така. Черните ти очи объркано оглеждаха хоризонта, а погледът ти бе толкова тъжен.

Звън от телефон прекъсна мислите ми и чак сега осъзнах, че плача. На екрана пишеше ,,Джъстин". Вдишах дълбоко и отклоних обаждането.

Изведнъж осъзнах, че той не е ти.

От: Алис.