Скъпи Алекс,
Два месеца след като замина, аз продължавах да бъда ходеща развалина. По ръцете ми все още има дълбоки следи - белези, които са доказателство за разрушената ни връзка с теб. Но те все някога ще избледнеят, но раните в душата ми няма да зараснат, дори и да взема живота си в ръце.
Днес имаше парти по случай един месец от началото на първата ни година в университета.
Не отидох, защото знаех, че няма кой да ме чака вкъщи.
Просто не разбирам какъв е смисълът да се измъкваш в полунощ, след като няма кой да те хване.
От: Алис.
YOU ARE READING
Dear Aleks
Short StoryСкъпи Алекс, Ти замина преди цяла година и ме остави напълно сама в тази лудост. Моля те, върни се у дома. Твоя сестра: Алис.
