20 писмо

180 44 4
                                    

Скъпи Алекс,

За пръв път от доста време насам харесвам момче. Спокойно, той е от добрите. Онези, които по някаква необяснима причина са добри във всичко и привличат хората към себе си. Онези, знаеш, перфектните.

Казва се Джъстин и ми напомня на теб... Лешникова коса, зелени, живи очи и детска усмивка. Вчера ни сложиха в една група за проекта по ,,Гражданско право". Поканих го у нас. Мама нямаше нищо против. Тя и без това никога нищо не ми отказва. 

След като завършихме презентацията Джъстин остана у нас за малко и се качихме на покрива с две малки бутилки ябълков сайдер с канела. Ти ми правеше такъв като малка и открих рецептата. Онази нощ отпих и просто избухнах в плач. Джъстин изглеждаше смутен и изненадан и скоро просто обви ръцете си около раменете ми. Почувствах се в сигурност. Почувствах се отново в твоите обятия.

Грешно ли е да си представям, че той е ти?

Вероятно.

От: Алис.


Dear AleksWhere stories live. Discover now