Скъпи Алекс,
Осем месеца след като замина реших да изляза. Малка стъпка, но бе началото на новия ми социален живот. Този път се сближих с правилните хора. Знаех, че ще ги одобриш още когато прекрачих прага на бюфета и ги видях да седят на масата и да разговарят за най - новия научно - фантастичен филм. За пръв път го чувах, но просто бе приятно да ги слушам.
Винаги съм харесвала това. Да слушам другите.
Просто никога е нямало какво да кажа за себе си. Сякаш ти живееше и моя живот като свой. Не, не беше задушаващо. Харесвах това чувство.
Сега съм празна.
От: Алис.
YOU ARE READING
Dear Aleks
Short StoryСкъпи Алекс, Ти замина преди цяла година и ме остави напълно сама в тази лудост. Моля те, върни се у дома. Твоя сестра: Алис.
