Dear Aleks

28 писмо

Скъпи Алекс,

Едва събрах разпръснатите парченца от душата си по пода, както и куража. Задържах ги близо до бързо - туптящото си сърце, заедно с хапчетата и, треперайки, ги показах на чичо. Той просто повдигна рамене. Знаех, че не се интересува особено от друг роднина, освен мен. Също така каза, че почивните му дни свършват утре и е време да тръгва. Последните му думи на прага все - още кънтяха в ума ми:

- Обаждай ми се всеки ден, Алис. И идвай да ме посещаваш...Знаеш, когато се почувстваш самотна или изобщо - когато решиш. Знам, че изгуби много и ти е трудно, но всичко ще бъде наред. - Възрастният мъж хвана ръката ми, но аз просто го погледнах студен и отвърнах:

- Обясни какво значи ,,наред".

Той си тръгна.

Не ми отговори.

Но и никой не би могъл.

От: Алис.