Скъпи Алекс:
Днес влизам в университет. Не мога да повярвам, че не си тук да ме изпратиш. Помня първия си учебен ден. Ти върза голямата синя панделка на роклята ми, макар и дълго да отказваше, защото не можеше да връзваш възли. Беше малко накриво, но за мен бе перфектна. Ти поля стълбите с вода и ми пожела късмет. Мама ме прегърна. Усмихнах се и вече знаех, че всичко ще бъде наред, щом имам твоята благословия. Ти беше много важен човек в живота ми, знаеш ли?
От: Алис.
YOU ARE READING
Dear Aleks
Short StoryСкъпи Алекс, Ти замина преди цяла година и ме остави напълно сама в тази лудост. Моля те, върни се у дома. Твоя сестра: Алис.
