Something Different: The War

Глава Пета

Хиликтоптерът бавно се приземи на голяма поляна. Вратата се отвори и ние излязохме. Беше твърде тъмно, за да видим друго присъствие затова бяхме много внимателни. Бяхме се покрили и заслушали за неопределено време. След като прецених, че няма опастност, всички включихме фенерчетата си. Около нас имаше само дървета. Макар да бях наизустила картата, я извадих. Погледнах я за последно и се обърнах към отбора ми.
- Следвайте ме плътно, не искам никой да се отделя. Вървим тихо и внимателно. Загасете фенерчетата
Всички изпълниха командата и сега единственото фенерче беше мое. Не можехме да рискуваме някой да ни види. Тръгнах безшумно като внимавах за пръчки или някакви животни. Според картата, трябваше да вървим само направо, базата трябваше да е под земята, което правеше възможното бягство много по-трудно.
Ръцете ми трепереха и се надявах всички да се измъкнем и базата да е празна.
Щом стигнахме на обозначеното място, се обърнах към отбора. Всички бяха там. По команда, те изправиха и насочиха ръце към входа. Бяха готови. Отворих леко вратата и поех първа по стълбата надолу. Не се виждаше край и не си и представях какво ще ме чака вътре.
Скочих от последните стълбички и веднага насочих ръка из цялото празно помещение. Нямаше никого. Светнах два пъти нагоре като знак, че е празно.
Стените на стаята бяха сиви. Тук таме имаше лек теч от тавана. Отидох до бюрото в края и разгледах листата сложени отгоре. Бяха празни, а също и всички чекмеджета. Нямаше нищо. Продължих към следващото помещение, което явно се изполваше за спалня.
- Разделете се и проверете целия етаж. Всяко шкафче, под матраците. Не може да е празно. Аз продължавам.
Продължих по дълъг коридор без стаи. Той завършваше със стълби. Опипах първата стълба, за да разбера дали е здрава и след като се обедих, продължих надолу.
Въздухът на долния етаж беше много тежък и застоял. Беше трудно да дишаш. Миришеше на нещо застояло. Включих фенерчето и разбрах, че седя в затвор или нещо подно. Беше пълно с килии. Какво са правели тези хора ?
Продължих и огледах килиите. Миризмата ставаше по-силна и аз сложих деколтето на блузата ми пред устата. Коридорът с килиите се виеше зад ъгъла. Завих и се натъкнах на нещо ужасяващо. Стая за мъчения. В ъгъла имаше разлагащи се мъртъвци. Притворих очите ми и си наложих да продължа. Тези хора бяха чудовища.
Отидох до бюрото в края на стаята и отворих първото чекмедже. Намерих документи на човек с името " Браян Рейн ". Тези хора го бяха подложили на какви ли не мъчения, за да изпробват оръжията си. Според документите, беше починал преди три седмици. Братството са били тук преди три седмици. Прибрах документите и продължих. Имаше толкова много имена. Бяха измъчвали токова много хора. Дали Нейтън беше част от това безумие ?
Продължих към долните шкафчета, но нямаше нищо повече. Миризмата ставаше непоносима и ако нещо не беше присветнало в ъгъла, щях да се махна. С бавни крачки се запътих натам и клекнах. Паднал между дъските, имаше невероятно красив пръстен. Проврях ръка и го извадих. Огледах го и без да му мисля повече го слоших на пръста си.
Вече се качвах по стълбите. Видях всички на горния етаж. Извадихме шишенцата с газ и започнахме да сипем навсякъде.
Всички се качиха, но аз останах, за да запаля кибритите. Извадих около пет и ги запалих, хвърлих ги и всичко се запали. Бързо се изкачих по стълбите и затворих тежкия капак.
- Всичко свърши ! -проговорих
Слънцето изгряваше, а ние бързо се запътихме към хиликтоптера.
Ето го, стоеше там, готов да ни върне в онази дупка. Отворих задната и всички освен мен влязоха. Загледах се в изгрева. Беше приятно да си навън. Затворих очи и се насладих на светлината и тишаната. Всичко се срути от раздиращ писък.
- Пилотът е мъртъв !
Влетях в хиликтоптера и отидох до пилота. Всичко беше в кръв. Отдръпнах се назад, неспособна да кажа нещо. Някой ни беше открил и този някой, не ни искаше живи.