Something Different: The War

Глава Трета

На следващата сутрин отидох на тренировка с новия ми отбор. Трябваше да видя кои са слабите и силните им черти. Излязох от стаята ми и заключих. Коремът ми издаде странен звук и това беше като подсещане,че не съм яла.
Взех една ябълка от шкафа и я измих. Заключих стаята и тръгнах по дългия коридор.
Чудех се какво ли щеше да е ако Нейтън беше тук. Той винаги щеше да е важна част от мен. Помня всичките ни спомени. Когато се смяхме безгрижно и когато му бях сърдита. От окото ми падна една сълза, но бързо я махнах.
Духаше студен вятър и валеше силно затова претичах цялото разтояние до залата за отрицателно време.
Влязох и първото което видях беше директорката,която изглеждаше притеснена.
- Дестъни ! Слава богу,че дойде ! Тази тренировка ще се проведе извън базата. Искаме от теб да разпериш крилата си.
Слушах и кимах. Последният път когато ги разперих беше, за да не загубя живота си, бутната от висока страда .... от Нейтън .
Всички излязохме отново извън базата и минахме по различни коридори, влязохме в друг бункер и най-накрая излязохме навън от панел в земята, покпит с много пясък.
Наоколо не се виждаше нищо освен пясък. Беше чиста пустош.
- Добре, взела съм хора, които да работят с всеки един от вас. Жените, които ходеха след директорката се запътиха към останалите от отбора.
При мен дойде жена с червена коса и сини очи. Изглеждаше опасна и нещо ми подсказа, че ще трябва да внимавам с нея.
- Добре, ще започнем с ръкопашен бой, после всеки ще използва силите си и накрая ще проверим какво могат крилата на Дестъни.Старт !
Юмрукът на жената пред мен ме прати но няколко метра.
- Не бях готова ! - оправдах се.
Тя скочи върху мен, но аз се претъркулих и избегнах силния удър, който остави дупка в земята. Тя започна да ме налага с юмруци, но аз избягвах и я съборих на земята, като я подкосих с крак. Ударих й един юмрук, но тя ме обърна и започна да ме налага.
- Можете да използвате силите си !- изкрещя директорката.
Забих пръсти в корема й и пуснах огън, който изгори костюма й и я запрати на няколко метра. Направих водни топки и ги запратих по нея, но тя ги обърна и пусна електричество по тях. Въздухът ми беше достатъчен, за да ги отпратя. Завъртях ръцете си и в облаците се вдигна мъгла и светкавица удари близо до противника ми. Не исках да я убивам !
- Достатъчно ! - Директорката спря всички битки и аз се огледах. Взичките ми съюзници се бяха справили успешно.
- Поздравления! Не очаквахме нещо по-различно затова, Дес ... ти си !
Отдръпнах се и се средоточих върху гърба си. Нещо ме засърбя и после се раздвижи. И ето ги, огромните ми крила се вееха в пустошта. Чух няколко "ахвания" и се усмихнах. Харесвах крилата си, защото с тях се чувствах пълна. Нищо не липсваше.
Издигнах се няколко метра над земята и ги развях няколко пъти, за да създам силен вятър, който да издуха пясък. Вдигнах се още по-нависоко и се огледах. Имаше нещо в пясъка далеч от нас. Бързо слязох на земята и извиках на директорката
- Там има тяло ! - изкрещях и се затичах. Всички поеха след мен. Тялото беше на малко момиченце, което шепнеше "Пуснете ме" " Не искам "
- Бързо ! Заведете я в лечебницата !- извиках. Жените вдигнаха момиченцето и тръгнаха обратно към базата.