Something Different: The War

глава тринадесет

Събудих се от някакво шушукане. Отворих бавно очи и опитах да стана, но тялото ми не помръдна. Завъртях глава и всичко се завъртя за момент. Бях в легло. Не, бях в моето легло в базата. Отново надигнах тялото си и този път опита беше успешен. Но Не чувствах нищо.
- Не мога да повярвам. - Нейтън се изправи до леглото ми и се взря в мен. Сега усетих, че беше хванал ръката ми.
- Какво се случи ? - попитах. Дори усещах гласа си различен.
- Бихме се и бяхме напът да загубим, когато се появи огромна Бяла светлина. Тя помиташе всичко по пътя си. Опитахме се да изградим щит, но силата почете и него. Успяхме да направим дупка и да се скрием в нея, но изведнъж всичко избухна. След като излязохме от дупката, осъзнахче, че всички са мъртви, от крепоста нямаше и следа. Всичко беше изравнено със земята. Хукнахме да те търсим и ти лежеше там. Без пулс, без признак за живот. Леже цялата в кръв и рани. Не мърдаше. Помислих, че съм те загубил, ангелче. Виках и крещях, но ти не се събуждаше. Погледнах към Майка ми, тя беше ужасена, каза че ти си направила всичко това. Разказа ми за срещата с брат ти. Кълна се в всичко свято, че ако беше мръднал и един мускул щях да го накарам така да съжалява, че те е докоснал, да моли за милост, че те е наранил. И когато се почувства в безопасност, да изтръгна сърцето му, точно както се почувствах, когато помислих, че съм те изгубил. Щях да изтръгна всеки крайник от Тялото му бавно по бавно и да слушам как крещи, само защото е дръзнал да те погледне.
В очите му се чете огорчение, беше толкова наранен. Колкото и да болеше пресегнах ръка и го поканих по бузата.
- Спокойно сега всичко е наред. Всичко ще бъде наред.
Изражението му се смекчи когато погледна към мен.
- Знам, че последният път когато ти го казах свърши фатално, но рова не променя факта, че го чувствам от дъното на душата си. Обичам те, ангелче.
Сърцето ми се стопли. Усещах истинското щастие. Той беше при мен. Бях си го върнала.
- И аз те обичам.
Най-сладостния момент от година насам дойде когато той съедини устните ни. Усетих го с всяка част на тялото ми. Дори целувките му се бяха променили. Всичко в него беше различно. Придърпах го към себе си и той се качи на леглото без да се откъсва от целувката.
- Толкова ми липсваше. - каза той
- Всяка част от теб - довърших аз.
Той легна до мен и ме придърпа с прегръдките. Ако сега някой ме беше питал какво е пълното щастие без да се замисля щях да отговоря. Той.
Да съм в ръцете му е пълното щастие.
Лежах върху гърдите му, а той прокарваше пръсти през косата ми.
- Доста е пораснала - отбеляза той - наистина си се променила.
Не знаех дали е комплимент, но реших, че няма да и да попитам.
- Ти също си коренно различен.
Чух смеха му
- Ангелче... никога не си ме познавала така както бих искал.
Вдигнах леко глава и се загледах в очите му.
- Какво имаш предвид ?
- Когато бяхме в училището, когато бях с теб, трябваше да съм определен човек, защото те така искаха. Винаги съм бил себе си, но не напълно както ми се искаше.
Не исках да говорим за онази нощ и за училището, но не можех да не призная, че ми беше любопитно.
- Бих искала да видя истинският теб. - заявих категорично.
- Каквото желаеш, ангелче. Ще съм такъв какъвто искаш, само кажи - намигна ми той.
Плеснах го по гърдите и той отново се засмя. За миг бях обикновена. Нямах никакви проблеми и всичко беше толкова лесно. Но този момент бързо отмина.
- Защото ти се струвам различна ? - попитах
Дълго време той не отговори, но накрая отново чух гласа му.
- Пораснала си, изглеждаш по-зряла. Не знам какво се е случило докато бяхме разделени, но усещам, че не си същата. И не става въпрос само за крилата ти.
Чудех се как да попитам този въпрос откакто се събудих, реших да е праволинейно, което май се оказа грешка.
- А какво се случи с теб ?
Мигновено той стана от леглото като внимателно ме помести.
- Не искам да говоря за това, то вече не е важно.
Започнах бавно да се изправям на краката от леглото като се борех с тялото ми. Бавно закрачих към него.
- Моля те, довери ми се.
Той ме погледна в очите и за миг прочетох раздразнение в тях. Той тръгна рязко към мен и аз малко се сепнах
- Мислиш, че не ти се доверявам ? Това ли си мислиш ? Преживях неща, които не искам да си спомям. Не мога да си го причиня. Опитвам се да ги оставя, да ги забравя, но не мога. Може би някой ден ще ти разкажа, но този ден не е днес !
Усетих колко е близо, усетих яда му и просто се надигнах, за да го целуна. Устните му ми липсваха толкова много, че даже ме болеше.
- Извинявай, не исках да те ядосам.
Той ме погледна и вече доста по-мило каза
- Не трябваше да ти се нахвърлям, ангелче. Съжалявам, но темата е твърде болезнена.
Реших да я сменя и закачливо го ощипах по бицепса.
- Ангелче ? - попитах въпросително за прякора си
Той се засмя, но някак привлекателно и опасно.
- Ти си моят неземно красив ангел. Водиш ме по ръба на любовта.
Засмях се и коремът ми измърмори.
- Дали дяволът ще ме заведе да се наям ?
Той отново се приближи към мен
- Дяволът ще направи много неща с теб.
Засмях се и се дотътрих до вратата
- Ама че си идиот !