INSANE | h.s

Chapter 3

•Пейдж•

Мъж. Истински мъж. Седна на мястото до мoето на бара. Прикова вниманието ми. Не остана незабелязано за мен, че и аз го интересувах. Хвърли ми няколко съблазнителни погледа, след което си поръча чаша водка с лед. Обърна се към мен и явно реши да завържем разговор.

- Често ли идваш тук, красавице? - прехапа устната си и се усмихна самодоволно. Сигурно го счете за лична победа.

Имах нужда да разпусна малко и да се позабавлявам, а и изглеждаше добре, затова реших, че си заслужава.

- Това, скъпи, е вторият ми дом.

- Тогава ще ме разведеш ли наоколо?

Не чаках втора покана и задърпах костюмираната си мишена към втория етаж на бара, където бяха стаите. Увих вратовръзката му в юмрука си, оставяйки питието си, а той се засмя тихо, докато ме следваше. Без да го гледам виждах широката му усмивка и усещах боксерките му, ставащи му все по-тесни и по-тесни.

Влязохме в стаята в ъгъла на коридора - най-закътаното местенце тук, където водех всичките си жертви. Избутах го на широкото легло и заключих, след което с едно движение откопчах и отстраних ризата му, а след това и панталоните му. Той бързо премахна и моята рокля, след което ме преобърна и се озовах под него. Гледаше ме и се облизваше, докато не свали както своето, така и моето бельо.

- Презерватив? - попитах го сопнато, надявайки се да не е забравил тази важна подробност.

Бръкна в джоба си и извади няколко презерватива оттам, като разкъса единия и започна да го слага на члена си. Когато беше готов, навлезе яростно в мен и продължи да се движи бързо, карайки ме да издавам силни стонове на болка и удоволствие.

- Не ми каза...името си.

- М-може би не си го заслужил, скъп-пи. - казах през зъби, заглушавайки стоновете си.

Пот обливаше телата ни и умора бе изписана на челата ни, когато свърши при последния си тласък.

Мъжът се просна задъхан на леглото до мен, гледайки към тавана, а аз останах на мястото си, също запъхтяна. След минута-две станах и започнах да обличам роклята си.

- Наистина ли няма да разбера името ти, красавице?

- Не си прави труда да разпитваш. Не е нужно. Няма да го повторим. - не го гледах в очите, но усетих, че се подразни от коментара ми.

Излязох от стаята без да кажа нито дума повече и заслизах по стълбите, обратно към първия етаж на бара, очаквайки да намеря Лиам, търсещ ме навсякъде. Но той продължаваше да се забавлява с приятелчетата си. Чудесно, дори не съм му липсвала. Отидох до него и започнах да шепна в ухото му.

- Искам да се прибирам.

- Още е рано. Остани за по още едно.

- Няма да стане. Или тръгваш с мен сега или оставаш тук и няма да ти се налага да ме търсиш отново.

Познавах този поглед. Знаеше, че няма да му позволя да води парада. Обожавах да гледам как правеше всичко, което поисках.

Стана без да обяснява и си взе якето и ключовете за колата.

Всички започнаха да го карат да се върне. Беше нещо като душата на компанията. Водача. Все пак затова бях с него. На кралицата и трябваше крал, а не помощник или слуга. Подвиквания от рода на „Хайде бе, брато, намери си топките" и „Една женска ли ти е стъпила на оная работа" се чуваха зад нас. Обърнах се и ги погледнах. Беше достатъчно, за да разберат. Авторитет, власт. Това беше всичко. Трябваше да се знае кой къде стои.

След около 20 минути мълчание в колата, спряхме пред къщата ми. Лиам беше пил и затова на няколко пъти щяхме да излезем от пътя, но всичко беше окей. Отворих врататa с намерението да не казвам нито дума, но той ме хвана за ръката и ме дръпна.

- И какво сега? Само за превоз ли ме имаш? Няма ли да ме поканиш вътре?

- Пусни ме. - и той го направи. - никъде няма да те каня. Имам нужда от сън. И искам да остана сама. Така че ще се видим утре.

И излязох от колата. Беше ме ядосал достатъчно с поведението си тази нощ. Щеше да стане само по-лошо, ако бяхме останали заедно.

А сега наистина имах нужда от сън. Колата на Лиам потегли, а аз забелязах, че прозореца на пристройката още свети. В 3 посред нощ? Любопитството ми беше стъпкано от гордостта. Не беше важен и не ме интересуваше какво прави. Нали?

С шумни стъпки се придвижих и затръшнах входната врата, след което се отправих към стаята си.

Нова глава😍 Стана супер зле и много кратка, но да се надяваме, че другата ще стане по-добре😇 Гласувайте и коментирайте, много ви обичам💞💞💞

Alexa-Grey