•Хари•
Качих се в колата и видях как входната врата се затръшна след Пейдж. Погледнах Зейн и се почувствах така, сякаш всичко си беше нормално, по старо му.
- Хаза! – устните му се разтеглиха в широка усмивка и разтвори ръце, за да ме прегърне. Как ми липсваше само.
- Зейн, приятел, липсваше ми. – не исках да го пускам.
- И ти на мен. Къде се загуби?
- Дълга история.
- И защо говореше с това момиче? Вчера си пристигнал и вече си завързал най-якото парче в квартала? Браво бе, брато.
- Какво? Не. Не сме заедно, дори не я познавам добре. Чакай, най-якото? Да не я познаваш?
- Тя е най-добрата приятелка на гаджето ми, също така и кралицата на колежа, където съм и аз - „Пристоу". Втора година. Той е най-близо до нашия квартал, впрочем, оказа се, че живея на близко. Ти не се ли записа вече? Къде ще си?
Гледах го и не можех да асимилирам казаното. Тя е в „Пристоу"?! За жалост това име ми беше познато, защото вчера точно там се бях записал и аз. Тъкмо планувах как да не я засичам около къщата, а сега и колежа? Поне тя беше втори курс, а аз-трети. Но какво ми помага това щом сме в една сграда?
- Хаза? Къде си?
- Тук съм. Слушам те. Такова, и аз съм в „Пристоу". Вчера се записах-трети курс.
- Ооо, велико! И аз съм трети, заедно сме! – настъпи неловка тишина и видях как се приближава до лицето ми - Човече, пребледня. Какво се случва с теб? Да не си на някакви наркотици? – той се засмя.
Е какъвто и да й беше проблема на Пейдж, щеше да се наложи да ме търпи. Все пак, ако продължаваше така, нещата щяха да загрубеят. За каква се мислеше? Трябваше да си подреди приоритетите. Ако не й изнася, да се спасява, аз оставам. Няма да търпя някаква вчерашна пикла да ме тъпче и да ми казва какво да правя. Няма си и на идея с кого се беше захванала. Аз съм Харолд Стайлс!
- Ъм, аз съм добре. На теб какво ти става? От кога започна да говориш така? Брато, наркотици? – гледах бързо да сменя темата без въпроси и очевидно се получи.
- Минаха години приятел. Лондон не е Брадфорд. Нещата се промениха.
- Нямаш си и на идея.
- Защо, при теб как е? Нали ще разкажеш на най-добрия си приятел? – усмивката му стигна до ушите. Поне това не се е променило. Винаги се е усмихвал. Истински. Аз вече не мога.
- Разбира се. – казах и се загледах през прозореца, докато Зейн обясняваше, че имало една страхотна пицария по-надолу, където сме отивали.
Бях ли сигурен да му разкажа какво се случи наистина? Дали бях готов да кажа на някой какво всъщност преобърна живота ми с краката нагоре? Разбира се, това беше Зейн. Моят най-добър приятел, най-близкият човек за мен сега. Моят жив брат.
Супер кратка и тъпа глава, но се надявам да не сте изгубили напълно интерес към историята. Знаете си, коментирайте и гласувайте, ако ви е харесала. 😘💖
Alexa-Grey
YOU ARE READING
INSANE | h.s
Fanfiction- Пейдж, ела да се запознаеш с новия наемател. - Аз съм Хари Стайлс. Приятно ми е да се запознаем. - изправи се и подаде ръката си. Не исках майка ми да си мисли, че ще бъдем приятели. - Пейдж. - отвърнах троснато. Ръката му остана да виси във въ...
