INSANE | h.s

Chapter 6

•Хари •

Поръчахме си пици и зачакахме. Гледахме се и не обелвахме и дума. Просто нямаше да са достатъчни и хиляди думи. Накрая той наруши създалата се тишина.

- Е как са всички в Брадфорд? Баща ти, брат ти, Джеръми, Тайлър?

Баща ми? Брат ми? Приятелите ми? Всичко ми звучеше толкова неестествено, а излязло от устата на Зейн, който в този момент стоеше пред мен, всичко ми се струвашe нереално. Един голям мираж. Той се беше спасил. Сякаш съдбата не искаше да се замесва и да го прави свидетел, още по-малко участник във всичко това. А кой бях аз да се противопоставям на съдбата? Очевидно не трябваше да знае, не още. Някой ден щеше да научи, но ако зависеше от мен, бих отлагал този ден до края. Зейн беше единственият от нас, който имаше възможността да се измъкне от тази катастрофа. Нямах правото да му отнема свободата, защото разбереше ли, ставаше замесен, затънал до уши и мишена, която баща ми нямаше да иска да диша.

- Брат ми катастрофира... малко след като замина ти. Не оцеля. – виждах истината пред очите си и ми беше много трудно да лъжа, но поне заформилите се сълзи в очите ми бяха истински.

- Хари... - четях тъгата в широко отворените му зеници. Той също беше близък с Дани. – Съжалявам, а-аз, не съм очаквал. Боже, това е ужасно, много съжалявам.

- Да, аз също. – Бях забил поглед в земята. Не можех да го погледна в очите.

- Защо не се обади? Човече, веднага щях да дойда.

- Не исках да те дърпам назад. Тъкмо беше устроил живота си тук, както виждам, живееш си страхотно.

- Да, така е, но всички много ми липсвахте и още е така. Най-вече ти и момчетата. Как са те?

- След като Дани почина, ми се наложи да замина. Завинаги. Скарах се с баща си и не мисля да се връщам отново при него. Както и да е, не ми се говори за това точно сега. Но с Джеръми и Тайлър също спрях да поддържам връзка. Пишем си имейли понякога, но рядко. Което знам е, че Джеръми отиде в колеж в Ню Йорк, а Тай си остана в Брадфорд и работи във фирмата на баща си.

- Горкия, всички заминахме и го оставихме сам. Сигурно не му е лесно.

- Да, всъщност мисля, че се затворил в себе си след смъртта на брат ми. Знаеш, бяха по-близки и той го прие много тежко. Но не сме си писали отдавна и вече не съм в течение на нещата.

- Ясно. Трябва някой път да се съберем да се видим и да се забавляваме както преди. Четиримата си прекарвахме доста добре, доколкото помня.

Как ми се искаше всичко да е както преди.

- Може.

Исках да сменя темата, защото главата ми щеше да се пръсне от всичко, затова реших да започна аз с въпросите.

- А ти? Няма ли да ми разкажеш и ти нещо? Не вярвам Лондон да е толкова скучен. Ще трябва бързо да наваксам изгубеното време.

Пиците пристигнаха и двамата започнахме да се храним. След минута той заговори, а аз го слушах внимателно, за да се разсея от мислите си.

- Пет години не са време, а вечност, братко. Или поне така ги усетих. Да, вярно е, сприятелих се със съучениците си, намерих си приятелка. Казва се Керълайн. Страхотна е, ще ви запозная. Ще я харесаш. Втори курс е и е най-добра приятелка с Пейдж. И те са заедно като нас.

Вярно. Пейдж. От тази нямаше ли отърване?

- Пейдж ли?

- Да, онази, с която говореше пред къщата.

- Не, не. Къщата е нейна.

- Знам, глупако. Не я познавам от вчера. Само не разбрах, ти наблизо живееш или?

- Ами всъщност нанесох се в пристройката им.

- Не знаех, че я дават под наем. А и точно ти да я наемеш... какво съвпадение. Както и да е. Ще дойдеш утре нали?

- Утре ли? Какво има утре?

- Нима си забравил? Утре е първият учебен ден! Трябва да си там.

- Да, ами мисля да пропусна. Ще дойда след седмица. Трябва ми време да свикна. Не обичам тълпите.

- Добре тогава. Ако имаш нужда от превоз...

- Имам кола, благодаря. Ще се оправя. Някак си.

След около час, прекаран в приказки, Зейн ме върна до къщата на Пейдж и се разделихме. С тези двамата, животът ми тук щеше да е истинско приключение.    
Здравейте, аз се завърнах! Надявам се да не вк разочаровам много с посшедните няколко глави, но ще се постарая повече в следващите. Все пак бих искала да чуя мнението на някои от вас за историята. Моля ви, гласувайте и по-важното коментирайте, защото не коста почти никакво усилие и време, а не знаете колко е важно това за мен! Целувки😘💋💞💕