°Хари°
Зейн каза че до 20 минути трябва да е тук. Минаха едва 4 от тях, но не си представях как ще издържа на напрежението между мен и Пейдж през останалите приблизително 16. Погледът й сякаш наистина имаше за цел да ме убие. Дали си представяше, че има магически сили и сега се надяваше те да се задействат и като с лазер да ме разрежат на парчета? Надали беше така (можех само да се надявам), но определено не приличаха на онези погледи, с които те даряват момиченцата скаути, които искат да те накарат да купиш от проклетите им сладки! От онези ароматни, пресни и топли бисквитки или кекшчета, пълни с шоколад...
- Гладен съм! - изведнъж изръсих, нарушавайки настаналата тишина. Пейдж обаче очевидно не ме чу, защото не отговори нищо. Или просто нямаше желание да разговаря с мен.
- Кога ще дойде най-после? - продъжавах да задавам въпроси, като че ли само на себе си.
Пейдж не продума нито дума, а само се въртеше в кръг изнервено. Сигурно не й беше особено забавно. Тези няколко минути ми се стуваха като часове. Не харесвах Пейдж, но исках да я заговоря. Исках да разбера повече за нея. Предпочитах дори да се караме пред това да си мълчим. Защо беше така отдръпната и се правеше, че не ме харесва? Не казвам, че нямаше начин да не ме харесва, но... нямаше. Реално тя дори не ме познаваше, а вече не можеше да ме понася. Имаше нещо сбъркано в това.
- Закъснава. Трябваше вече да е...
- Ще млъкнеш ли най-после? Не си затвори устата през цялото време и само се оплакваш. Ти изобщо правиш ли нешо друго??
- Ауч! От къде тази агресия?
- Идиот - измънка тя под носа си.
- Не е нужно да се обиждаме, може и...
- Не, не може. Просто си затвори плювалника, спри да хленчиш и да ръсиш глупости!! Замълчи поне за част от секундата и се опитай да не ме дразниш с присъствието си.
- Това не зависи от мен, принцесо. - говорех с равен, но заядлив тон.
- Не съм ти никаква принцеса. Не отивам на никакво короноване, а най-обикновен първи учебен ден. Като се замисля ти също трябва да си на своя първи учебен ден, трябва да си се записал все някъде, нали? Защо тогава си тук, а не там? Знаеш ли забрави. Не искам да знам. Забрави, че съм те питала.
- Ехее, стана много приказлива. И за твое сведение реших да си взема малко почивка от хората, така че предпочитам да пропусна няколко дни от това незаменимо извижяване, наречено колеж! Тълпите не са за мен.
Тя просто извъртя очи, сякаш искаше да каже: "Тълпите не били за него! И за какъв се мисли? Прекалено е специален, за да важат и за него правилата, които важат за всички останали."
- Защо си толова озлобена към мен?
- Не съм! Ох, пак ли тази тема? А и да съм, какво те засяга?
- Дори и ти не знаеш какво искаш, виждаш ли?
°Пейдж°
Определено се опитваше да ме провокира и за жалост му се получаваше, защото не издържах и му се разкрещях:
- Много добре знам какво искам! Искам да млъкнеш! Да спреш да задаваш тъпи въпроси, на които да мога да ти отговоря само с тъпи отговори, които дори няма да разбереш. Искам да спреш да ми се бъркаш или да се опитваш да ми се харесаш, защото това няма да стане! Искам смотаният ти приятел да дойде възможно най-скоро и да се отърва от това да съм заточена сама с теб тук сега. Искам да ме закарате до шибания колеж, след което да се прибера у дома и да си почина. Да не ме занимаваш никога повече със себе си и да се засичаме възможно най-рядко! Не съм те искала и не съм длъжна да те търпя, още по-малко да съм мила и добра с теб. Избий си тази идея от красивата главица!
В този момент видях черно BMW да се задава от завоя. Паркира до нас, след което от него излезе Зейн. Това някакъв базик ли беше? Някаква много много лоша шега? Нямаше как да стане по-зле.
И тогава си спомних... Онзи ден, когато с Хари се карахме пред къщата ни, тази същата кола спря пред нас и той се качи в нея. Зейн наистина беше приятелят на Харолд. Това не можеше да е истина. Какъв карък само. Светът наистина е малък, както казват, а това беше едва началото на деня...
---
Здравйте🤗 Извинявам се за огромното забавяне, но липсата ми на време, мотивация и идеи са виновни!😂 Надявам се да не сте се разочаровали от главата и от това, че доста време не съм качвала. Ако има още някой, който не е разбрал - започнах нова история, която е текстинг с Хари Стайлс и се надявам, че поне тя ще компенсира забавянето на главите на INSANE, които повярвайте ми отнемат ужасно много време. Ако искате да я намерите - влезте в профила ми. Също така можете да следите и в бележките ми, където качвам винаги, когато имам важна новина за вас.
И все пак ще се радвам, ако гласувате и коментирате какво мислите за главата долу в коментарите💓💓
VOCÊ ESTÁ LENDO
INSANE | h.s
Fanfic- Пейдж, ела да се запознаеш с новия наемател. - Аз съм Хари Стайлс. Приятно ми е да се запознаем. - изправи се и подаде ръката си. Не исках майка ми да си мисли, че ще бъдем приятели. - Пейдж. - отвърнах троснато. Ръката му остана да виси във въ...