•Хари•
Събудих се от светлината в стаята си и не успях да заспя отново. Снощи легнах късно. Отново не можех да заспя. Имах чувството, че миналото ми ще ме застигне в съня ми. Страхувах се. Това беше истината. Само, ако можех да избягам наистина, да изчезна. Но колкото повече бягах, толкова по-зле ставаше. Но не можех просто да стоя и да чакам да се случи чудо. Бях избрал този живот. На беглец и страхливец. Бях съгласен да обърна гръб на детството си, на тийнейджърството си, на живота си. Но само така щях да остана жив. Или поне дишащ. Всичко беше по-добре от другия вариант.
Колкото повече време оставах сам, толкова повече задълбочавах мислите си към миналото. Затова реших, че е време за изляза и да се отпусна малко, да се разсея за миг, да се спася.
Звъннах на Зейн. Когато живеехме заедно в Брадфорд, родния му град, бяхме като братя, бяхме повече от близки и винаги си пазихме гърбовете. Но един ден той замина със семейството си в Лондон, а скоро след това умря и брат ми. Тогава започнаха и проблемите с баща ми и бях принуден да бягам, да се крия. Първото място, на което се сетих, че мога да отида беше Лондон, Зейн. Знаех, че ще се зарадва да ме види, защото не бяхме спрели да поддържаме връзка. Или поне не и преди смъртта на брат ми. След това спях контакти с всички, защото исках да ги предпазя. Риска да умрат, ако ме познаваха беше огромен. Бях длъжен. Затова не отидох при него, а започнах да бягам постоянно. От град на град, от държава на държава. А сега, когато най-после и Лондон стана част от вечното пътуване, можех да му звънна.
За щастие помнех номера му наизуст, понеже сменях картата на телефона си през месец от по-голяма сигурност и не пазех ничий номер. Набрах го и изчаках да вдигне, което не отне доста.
- Здравей, ъм кой се обажда. – вцепених се. След толкова време да чуеш познах глас беше като да се завърнеш у дома след векове скитане. Тогава осъзнах, че аз няма да имам щастието да се завърна. Никога.
- Ехо? Кой е на телефона? – бях като вцепенен и не можех да обеля и думичка за минути. Накрая прочистих гърлото си.
- Ъм, Зейн?
- Да, аз съм. Кой ме търси?
- Зейн, аз съм. Харолд.
- Хаза? Наистина ли си ти? Боже, помислих те за мъртъв? Потъна вдън земя.
- Ъ, да. Имах някои проблеми, но сега живея в Лондон и си помислих, че може да искаш да се видим?
YOU ARE READING
INSANE | h.s
Fanfiction- Пейдж, ела да се запознаеш с новия наемател. - Аз съм Хари Стайлс. Приятно ми е да се запознаем. - изправи се и подаде ръката си. Не исках майка ми да си мисли, че ще бъдем приятели. - Пейдж. - отвърнах троснато. Ръката му остана да виси във въ...
