INSANE | h.s

Chapter 8

°Пейдж°

Малоумник! Къде се губи? Ако не се появи до 30 секунди ще...

- Тръгваме ли? – Хари се качи в колата и ме погледна с мазната си самодоволна усмивка

- Трябваше да сме тръгнали преди половин час. Знаеш ли от кога те чакам?

- Спокойно де. Модерно закъснение. – запали колата и потегли

- Модерно закъснение? Модерно закъснение? Не те помолих да ме закараш, за да закъснея. Друг път, когато те помоля нещо, гледай да си точен!

Хари вдигна вежди и ме погледна с досадната усмивка на лицето си.

- Друг път? Нали каза, че няма да има друг път.

Погледнах го злобно. Толкова ли му е трудно да не се заяжда и да си гледа пътя. Тъпанар!

- Защо замълча? – продължи той

- Защото, Харолд, съм изнервена достатъчно за тъпите ти коментари. Затова моля те спести си ги!

°Хари°

Предпочитах да спра сега, когато още можех. Независимо дали е момиче, обичах да си отстоявам правата и да поставям хората на мястото им. Тогава не беше по-различно и ако продължавах да се заяждам, нямаше да свърши добре. Не исках да се забелязвам и да си създавам врагове. Не очаквах и нови приятели, а просто хора, тълпа, в която да се впиша, или поне до толкова, че да стана невидим.

- Спирам да се заяждам, ако започнеш да се държиш поне малко по-мило. Става?

- Моля? Да ти приличам на човек, който ще се съобразява с исканията ти? Не си познал.

- Дразни те това, че се заяждам с теб, нали?

- Повече от колкото си представяш. И още не разбирам защо изобщо го правиш.

- Защото... Ъгх! Няма значение! Просто спирам да те дразня, а ти спираш да се държиш като подметка с мен. Ясно?

- Няма да... - прекъснах я грубо

- Не, не, не! Грешен отговор. И дори не беше въпрос.

Замълча може би, защото наистина й беше писнало от мен, а и виждах нежеланието, когато разговаряхме. Гледаше само да ми затвори устата. Аз обаче ще се постарая да не й доставям това удоволствие.

Пътувахме до университета сякаш цяла вечност, а Пейдж ми казваше на къде точно да карам. Ако трябваше да изминавам този път всеки ден за лекции...