Part Of Our Love

5 Глава

Тъкмо паркирах на мястото където ще е фотосесията и телефона ми звъдна. Извадих го от чантата си и вдигнах.
Никол: Здравей Анто! Казах усмихвайки се.
Анто: Здравей Никол! Как си мила?
Никол: Ами не особенно добре.
Анто: Неймар е голям глупак! Лео ми каза какво се е случило!
Никол: Не е глупак той е най голямия глупак на света! Казах и се расмяхме.
Анто: Леле за малко щях да забравя поздравления за бебчето!
Никол: Благодаря ти мила! Тиаго и Матео как са?
Анто: По цял ден играят. Станали са много палави. Обаче аз имам чудесна новина!
Никол: Така ли? Бързо казвай!  Анто: С Лео ще се женим!
Никол: Божеее най-после! Поздравления мила! Много се радвам за вас! Поздравления и на двама ви!
Анто: Даа най накрая се решихме! Благодаря ти много! Виж Никол ако не искаш да дойдеш на свадбата ще те разбера все пак и Неймар ще е там.
Никол: Не говори глупости как няма да дойда?! Няма да пропусна този щастлив ден за теб и Лео заради Неймар!
Анто: Благодаря ти Никол! Значи утре или днес трябва да се видим за да ти дам поканата ии разбира се да се видим на спокойствие!
Никол: Разбира се днес ще дойда у вас и без това Тиаго и Матео ми липсват! Няма нужда да се разкарваш с децата аз ще дойда не се притеснявай! Сега отивам на фотосесия и когато приключа ще дойда.
Анто: Добре мила после  ще се видим. Чао целувам те!
Никол: Чао. Аз също те целувам! Нацелувай от мен децата и предай на Лео поздрави!
Анто: Добре скъпа до после.

Фотосесията приключи преди десет минути. Признавам си доста се изморих. Облякох дрехите си и си тръгнах.
На излизане от зградата извадих телефона си и набрах Грейс. Зачаках малко и тя вдигна.
Грейс: Ало Никол? Добре ли си? Има ли нещо? Каза бързо, а аз се засмях.
Никол: Добре съм Грейс няма нищо. Исках да ти кажа, че ще закъснея за да не се притесняваш.
Грейс: Никол кълна се, че ще те убия! Доктора каза да не се натоварваш, а ти правиш точно това!
Никол: Грейс ще се видя с Анто няма да се натоварвам спокойно!
Грейс: Добре тогава пази се. Предполагам ще останеш там до по късно така, че до довечера.
Никол: Да Анто ще настоява да остана. Ще се видим довечера чао. Казах и затворих.
Стигнах до паркинга и отключих колата си след това влязох в колата и тръгнах към къщата на Лео и Анто.

Паркирах колата пред къщата на Лео и Анто и слязох от колата след това заключих и тръгнах към входа на къщата.
Пазача ме поздрави и ми отвори вратата след което му благодарих и влязох в двора на голямата им къща. Закрачих към входната врата и позвъних на звънеца. След секунда отвори усмихнатата Анто и веднага се прегърнахме.
Анто: Здравей влизай! Каза и влязохме в къщата, а тя затвори вратата.
Никол: Къде са децата? Липсваха ми. Казах следвайки Анто по коридора.
Анто: В Стаята на Тиаго са. София и децата дойдоха преди малко чакахме те за да си поговорим.
Никол: Така ли? Радвам се, че и тя е тук. Казах и влязохме в хола където седеше София. Веднага стана и ме прегърна както и аз нея.
София: Как си мила? Каза с усмивка.
Никол: Опитвам се да съм добре. Предполагам знаеш за случилото се. Казах, а тя кимна и седнахме на дивана. След секунда Анто дойде и остави три портокалови сока след което седна до нас.
София: Знам Луис ми каза. Между другото поздравления за бебето! Каза и трите се усмихнахме.
Никол: Благодаря ти само то ме кара да се държа в този труден момент.
Анто: Следващия път когато видя тази Мелинда ще и разбия грозното лице обещавам ти! Каза ядосано Анто.
Софи: Точно така ще види тя какво е да скача на чуждите мъже с теб съм Анто!
Никол: Нее, нее момичета това не е правилно. Ако беше аз самата щях да я пратя в болница след това което видях в съблекалнята, но до някъде тя не е виновна. Казах, а те ме погледнаха объркано.
Софи: Как така?
Никол: Ами всички знаем, че тя се опитваше да се лепне на всички от отбора, но нито Лео нито Луис и се вързаха само Неймар тя се е пробвала и той се е вързал. Ако ме обичаше както Лео и Луис ви обичат и държат на вас нямаше да и се потдаде.
Анто: Никол права си за всичко, но не можеш да кажеш, че Неймар не те обича. Софи: Така е може да е всякакав, но те обича с всяка клетка от себе си.
Анто: А ти какво чувстваш?
Никол: Липсва ми. Много ми липсва. Усещам празнотата в себе си. Липсва ми онова момче, което когато ме погледнеше ме изгаряше. Липсва ми онази прегрътка, която беше толкова спецялна. Липсва ми хубавата му усмивка, която беше повод и за моята усмивка. Горя. Горя, и този огън не иска да спре изгарям, изгарям, а той не спира и не спира. Изгарям, когато чуя името му. Изгарям, когато е близо до мен. Обичам го. Винаги ще обичам този мъж, но се изчерпах. Не мога да понасям факта, че той отново ми изневери, че ме предаде с онази!