Part Of Our Love

6 Глава

Анто: Миличка не мога да си представя на какъв стрес си подложена и то в това състояние. Глупака би трябвало да е до теб точно сега когато ти и детето имате нужда от него, а вместо това той те подлага на всичко това.
Никол: Искам всичко това да свърши. Искам това да се окаже просто един кошмар и когато се събудя отново да бъдем щастливи, но знам, че това е едва началото. Не знам какво ще правя когато се роди детето.
София: Всичко трябва да преживееш на този свят... Всичко трябва да изпиташ и да оцениш... Нещастие, болка, измяна, мъка, интриги... Всичко трябва да премине през сърцето ти. Каза София и изведнъж се чу децки плач. Делфина тичаше към София разплакана, а брат и тичаше зад нея Тиаго също се появи държеейки за ръка Матео тъй като още не можеше да ходи напълно сам.
Делфина: Мамо брат ми ми дръпна косата. Каза разплакана делфина и се згуши в майка си, София се скара на сина си. Анто взе Матео и го прегърна и се обърна към Тиаго.
Анто: Тиаго погледни кой е дошъл да ви види. Каза и ме посочи, а Тиаго проследи погледа и и ме видя. Веднага се усмихна и дотича при мен.
Никол: Я виж ти колко е пораснал моят Тиаго! Казах прегръщайки го и целунах бузката му, а той се искикоти.
Никол: Как е в училище? намери ли си приятелчета? Казах и го взех в скута си.
Тиаго: Даа и всяко междучасие играем футбол.
Никол: Браво на теб ще станеш дори по добър футболист от татко си. Казах и с Анто и София се засмяхме.
Никол: Деца, а вие как сте?
Делфина: Добре съм. Каза и се усмихна чаровно, а брат и се скри в майка си явно се засрами.
Никол: Станала си истинска красавица! Казах и погалих косичката и, а тя се опули насреща ми с голяма усмивка.
Делфина: Като принцесите ли?! Каза с светещи очички и всички се засмяхме.
Никол: Да ти истинска принцеса! Дори си по красива от тях! Казах и целунах буската и.
София: Момичета трябва да се прибираме.
Анто: Защо? Останете за вечеря. Каза Антонела и се исправи с Матео на ръце.
София: Много бих искала, но децата имат много домашни и трябва да ги напишем рано, защото заспиват рано.
Анто: Добре тогава някой друг път. Испратихме София и децата и се върнахме в хола.
Никол: Колко са пораснали децата от последният път когато ги видях. Казах, а тя се усмихна.
Анто: Така е ммого бързо порастват. И ти ще го разбереш когато мъничето се роди. В един момент ти гукат а в следващия за пръв път те наричат мамо. Каза целувайки челото на Матео.
Анто: Искаш ли да отидем да поплуваме в двора?
Никол: С удоволствие, но нямам бански.
Анто: Спокойно имам цял куп нови бански ще си избереш един. Каза, а аз и кимнах.
Анто: Добре тогава да отидем да се приготвим. Деца вие искате ли в басейна? Каза, а те запищяха щастливо при което и двете се засмяхме.
Анто: Приемам го за да. Хайде тогава да ви преоблечем. Никол ти си избери една от свободните стай за да се приготвиш. След малко ще ти донеса да си избереш бански.