Онази нощ...Бяхме седнали на средата на улицата. Знаехме, че съществува опасност да ни блъсне кола. Но това е пристрастяващото, нали? Да осъзнаваш опасността, че можеш да умреш всеки момент, за да се почувстваш жив.
Така е и с цигарите. Това ти е пределно ясно. Ти пушиш по една кутия от тях всеки ден. А аз пуша рядко и много бавно...За да почувствам как се умира по-бавно, за да усетя магията на дима, който нахлува в мен и достига до най-тъмните ми места. Обичам да усещам как се спуска бавно и мъчително, тровейки всяка моя частица. И когато достигне до онзи орган, с който някога обичах, наречен сърце, се чувствам отчайващо добре. Защото не ми трябва сърце. Всичко е много по-лесно така.
Когато си подавахме цигарата и кълбетата дим се лутаха между нас, ти си мислеше за мен. За това колко съм различна. Аз не мислех нищо. Само чувствах. Усещането да пуша в компания е убийствено прекрасно. Също като теб и обожанието, с което ме гледаше, погледът с който ме изпушваше. Де да можех и аз да те гледам така.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
