Откакто съм с него леглото ми е прекалено широко. Мразя да лягам в него сама. Друго си е да съм в неговите прегръдки, в неговото легло. Откакто съм негова, не мога да бъда ничия друга.
Не е за вярване как един човек се превръща от един непознат във всичко, което обичаш. Как живеете на едно и също място, посещавате едни и същи места, поздравявате се всеки ден без дори да осъзнавате, че сте направени един за друг.
Това беше той за мен - един почти непознат. Вечната ми тръпка. Сега имам възможността да го опознавам всеки следващ ден. Да научавам за тъмното му минало и да обичам всяка негова рана. Да разговарям с него за болката, да слушам шегите му и да му споделям дори най-интимното.
Никога не съм очаквла, че точно той е моят човек. Винаги съм го подминавала сякаш е просто поредното момче, което няма с какво да ме впечатли. Но по дяволите, бясна съм! Бясна съм на себе си, че цял живот е бил пред очите ми и не съм го забелязала. Яд ме е, че съм обичала други, че съм давала всичко, което той заслужава на тях.
Откакто съм с теб имам нов дом. Щом съм в прегръдките ти, щом лежа до теб, когато нощта се спусне над нас, зная, че съм в безопасност. Пушейки заедно с теб, осъзнавам колко много смисъл има в живота, в любовта, в теб, в нас. Димът ме омайва, а ти ме довършваш с усмивката си.
Ти си моят дом, а аз какво съм за теб, Фор?
