Отново заедно. Съдбата умее да си върши работата. Чудя се каква е тази притегателна сила, която излъчваш и защо тя отново ни събра. Дали ти си онзи, който винаги съм чакала да ме спаси?
Може би има нещо в зелените ти очи, което ме кара да се чувствам свободна сякаш бродя из дивите гори, изгубена. Може би има нещо в тези твои устни, сочни и винаги порочни. Може би има нещо в гладката ти, потъмняла от слънцето кожа, което ме кара да изгарям по теб.
Усещам аромата ти, толкова възбуждащ и прекрасен. Самото ти същество излъчва магия, на която не мога да се наситя. Искам да вдишвам още и още от теб. Да поглъщам всичко твое, докато мога.
Когато се разхождахме по улицата заедно с нашата тълпа и ти изчезна, усетих как земята под мен се срива. Помислих си, че си поредният, който се уплаши от мен, поредният, който избяга. Но не! В онзи миг, когато ти се появи от онази изоставена сграда, когато изскочи от тъмното, за да ни уплашиш, го осъзнах. Аз съм влюбена. Не искам да те изгубя!
Ти се оказа не поредният, а единственият, който остана до мен. Сладките ти устни ме целунаха с всичката страст и любов, която винаги си таял към мен. Аз също не избягах.
Влюбихме се, нали Фор?
